Джек Лондон

Под палубната тента

- Може ли един мъж (имам предвид джентълмен) да каже за някоя жена, че е свиня?

Дребното човече хвърли това предизвикателство към цялата група, изтегна се в

лежащия стол и продължи бавно да пие лимонадата си с вид, в който се смесваха

самоувереност с настръхнала войнственост. Никой не му отговори. Всички бяха

свикнали с дребното човече, с неговата избухливост, и с надутите му приказки.

- Повтарям: той каза в мое присъствие, че някоя си дама, която никой от вас не

познава, била свиня. Не каза "постъпи като свиня". Грубо заяви, че тя била

свиня. А аз смятам, че никой мъж не би могъл да каже такова нещо за една жена.

Доктор Досън невъзмутимо посмукваше черната си лула. Матюз, прегърнал свитите си

колена, задълбочено следеше полета на един гларус. Суит, довършил своето уиски

със сода, търсеше с поглед палубния прислужник.

- Питам ви, господин Трилоур, може ли един мъж да каже за някоя жена, че е

свиня?

Трилоур, който случайно седеше до него, се стресна от това неочаквано нападение

и не можеше да разбере какви основания е дал някога на дребното човече да

предположи че би могъл да нарече някоя жена свиня.

- Бих казал - колебливо проточи той отговора си, че това... ъ-ъ-ъ... зависи

от... ъ-ъ-ъ... от дамата. Дребното човече се смая.

- Искате да кажете, че... - развълнувано се запъна то!

- Че съм виждал женски същества, които са били не по-добри от свини... а дори и

по-лоши.

Настъпи продължително напрегнато мълчание. Дребното човече изглеждаше попарено

от непристойната грубост на отговора. На лицето му се изписа неизказана болка и

обида.

- Вие ни разправихте за един мъж, който направил не красива забележка, и

изразихте мнението си за него - заговори Трилоур със сдържан, равен тон. - Аз

сега ще ви разкажа за една жена... извинете, моля, - за една дама и когато

свърша, ще ви помоля да изразите мнението си за нея. Ще я нарека госпожица

Каръдърз, главно поради това, че не се казва така. Това стана на един от

параходите на компанията "П. &. О." и се случи само преди няколко години.

Госпожица Каръдърз бе очарователна. Не, това не е правилната дума. Тя бе

изумителна. Беше млада девойка й благовъзпитана дама. Баща й беше висш служител,

чието име, ако го спомена, ще се окаже известно на всички ви. Беше с майка си и