Иван Вазов

Под нашето небе - Нивата

Сейте разумное, доброе, вечное!

Некрасов

Морен орач из нивата сееше,

сееше в ровки бразди,

руен се пот от челото му лееше

и по космати гърди.

Гледах как фърляше весело семето -

чисти и здрави зърна.

Сей, земеделецо, днес му е времето,

фърляй добри семена.

С жътва богата, със спор, изобилие

бог ще труда надари,

честно и славно е твойто усилие,

бодро засявай, ори. *Зная сеячи и други във нивата -

в другата нива у нас:

там ще поникне трънакът, копривата,

не позлатеният клас.

Гнило е семето в почвата, плодната,

дето го пръскат они,

плодове грозни ще бликнат в народната

нивица, грозни злини.

Хранят с отрова това поколение,

с дело, с примери и реч...

Бъдеще страшно ще жънем в смущение,

жънем го даже ний веч...

Сейте, сеячи, доброто засявайте

в младата нива у нас,

истини здави в душите втълпявайте,

важен е днешния час.

Сейте ламтеж къмто правда божествена,

сейте любов - не вражда,

милост в сърцата и обич мъжествена

къмто дълга и труда.

Жадна за хубаво семе е нивата,

силна е, сочна е тя:

всичко се фаща в горката, родливата:

бурен и клас, и цветя.