Иван Вазов

Под нашето небе - Кокиче

Въз снега се е подало

ранно цъфнало кокиче.

Зърна цветенцето бяло

миличкото птиче.

- Здравствуй, цвете ранобудно! -

пиленцето му издума; -

пролет иде, време чудно,

радост в нова шума.

- Здравствуй - зайчето му каза, -

мъх в снега от дълго чопля...

Виждам, пролет се показа:

скоро ще се стопля.

- Здравствуй, прелестно кокиче -

близкий сухи храст застена. -

Скоро пак ще ме окичи

шумица зелена.

- Здравствуй - рече му въздуха, -

песен скоро ще да влее

радост в тишина ми глуха,

слънце ще ме сгрее.

- Поздрав! - там от небесата

витошки орел изграка. -

В старо гняздо, на скалата,

любов пак ме чака.

- Здравствуй! - рече му сърцето. -

Тежки ми са зимни бури... -

Рече и замлъкна клето,

нищо не притури!

София, 23 февруари 1900