Иван Вазов

Под нашето небе - Есен

Капят, капят позлатени

листи по земята,

ветри есенни студени

плачат в дървесата.

Някога, в младо време,

тоя стон печален

скръбно свивал е сърце ми,

кат стон погребален.

Фърка времето крилато,

фърка с бяг чудесен:

мина мойта пролет, лято,

влязох и аз в есен.

Днес спокойно гледам ази

вехнещата младост,

кат картина, дето пази

за мен тайна сладост;

днес любовно слушам тая

музика в листата,

като отзив на оная,

що ми е в душата.

1900