Иван Вазов

Под нашето небе - Двайсетий век

Стоиме на прага на двайсетий век.

Светът ще го среща със пенести чаши

и с песни, с надежди - че той ще е лек -

мислителят само се плаши.

Ний влазяме в нов век, но не в нови дни.

Въпроси зловещи висят нерешени,

неправди царуват и вечни злини,

вериги дрънчат нестрошени.

Печално наследсво изминалий век

на новий предава - тъй както прие го.

Недъзи вековни очакват лек...

о, ще ли го найдат и в него?

Ил пак ще да скърца всемирний хомот

и гол меч - не разум ще има надвластье?

А как изжаднял е човешкият род

за правда, за мир и за щастье!...