Иван Вазов

Под нашето небе - Де е бог?

Търсих го на небето - там го няма -

от празнотата му смутен останах.

Търсих го в земния му дом, но в храма

аз ликът му видях.

Подирих го в сърцата - срещнах тамо

не бога благи - други бог жесток;

дирих го в разума - той каза само

"Не знам какво е бог!"

Потърсих го в душата человешка -

там името му беше, а не той,

дирих го вред...и викнах в мъка тежка:

- Къде си, боже мой?

Не виждам те в небето и в чолякът,

земята пуста е сега без теб

и пълна с кривди, зло, синджири звякат,

цари Ваал свиреп.

Заглъхна в бурен твойто слово живо

и твоя благ завет за братство, мир,

теб химни пейм, а служим послушливо

на други, лют кумир.

Къде си, бог на любовта, живота,

на истината извор вечен, свят?

И чух аз вик: - "Търси го на Голгота:

той пак е там разпят!"

София, 1899