Елин Пелин

Под манастриската лоза - Занемелите камбани

На другия ден беше Успение Богородично, храмовият празник на Жрелинския

манастир, прочут по чудотворната икона на светата майка и по трите сладкогласни

камбани, чийто ек благославяше цялата плодородна котловина, над която

манастирът господствуваше с бялата си ограда горе в планината.

По стар обичай тия камбани се биеха само на Успение и на Великден и първият

удар се даваше от ръката на самия игумен. Тогава техният меден ек се разнасяше

от камбанарията звучен, сладък и тържествен, сякаш слизаше от небето,

разстилаше се на широки вълни, падаше над селата, подемаше душите към бога и

обръщаше очите към неговите селения - небесата.

И богомолците от деветте села на широката котловина и от по-далеко прииждаха да

се черкуват в стария манастир, да се покланят на чудотворната икона, да

поднесат дар и да искат изцеление на душата и на тялото си.

Старият игумен отец Йоаким погледна слънцето, което беше вече паднало зад

големия манастирски орех, видя, че сянката на дългия чардак е покрила половина

черквичката, и плаха тревога сви душата му. Наближава вечерня, трябва да удари

камбаните.

Готов ли е?

Той погледна ръцете си да види чисти ли са, погледна изметения двор и хората,

които на купчини стоеха пред камбанарията и гледаха нагоре. После се качи, мина

по широкия и дълъг чардак на зданието, дето бяха килиите на калугерите, слезе

пак с бързи крачки по високите дъсчени стъпала и се изгуби някъде из двора. От

два деня тоя добър старец не си е почивал. Той искаше да бъде готов за

тържествения празник. Всичко да бъде чисто, изправно. Да свети. Ще дойдат

всякакви хора, и прости, и знатни. И владиката може да дойде. Всяка паяжинка в

черквицата беше изметена, всяко кътче - прегледано. Каменните плочи бяха

измити, лъснати. Особено се радваше игуменът на златния ореол, с който един

богат човек от далечно място дойде и украси главата на чудотворната света

майка. Той постави и скъпа лилава копринена завеска на иконостаса пред нея.

Много пъти отец Йоаким идва пред иконата, поправя гънките на тая завеса и се

радва на тоя ореол от чисто злато.

Всичко бе готово. Наближаваше тържественият час. Братята бяха вече по килиите

си и се приготовляваха за вечернята.