Елин Пелин

Под манастриската лоза - Веселият монах

Горе в планината е старият манастир "Света Троица", мъчно достъпен и затова

почти запустял. Бутнат в подножието на големи ронливи скали, добили причудливи

форми на чудовища, с разсипана каменна ограда, потънал в бурен, с изкривени

полуразрушени здания, почернели от времето, с тревясал двор, из която стърчат

няколко закелавели умиращи дървета, с глухотата си, със самотата си, това място

навява печал и запустението му плаши.

Черквичката, останала кой знае от кои времена, се е слупила под тежестта на

плочния покрив, обраснал с мъх. Изкривените каменни стени са подпрени с дебели,

вече прогнили дървета и макар с подкърпена мазилка те са хлътнали в земята и

единствената сводова вратичка е заприличала на пещерна дупка. За да влезеш през

нея, трябва съвсем да се приведеш. Вътре мирише на опразнена гробница. От

големите неравни плочи, с които е постлан подът, иде смъртна хладина.

Слънчевите лъчи, които падат право насреща, не могат да проникнат вътре през

дълбоките малки прозорчета, потънали в паяжина, и образите по иконите са

побледнели като мъртъвци. Угасналите им очи гледат безучастно и безнадеждно.

Просторните гори, които някога са освежавали и красили околностите, отдавна са

изчезнали. Пороищата са изровили стръмнините и завлекли пътищата. По голите

склонове лъщят морави сипеи като злокачествени струпеи. Изобилните извори из

долините са пресъхнали и на местата им сега се таят зеленясали вадички от

застояла вода, при която не иде никакво животно.

Сам бог е вдигнал благоволението си оттук и хората са престанали да идат на

поклонение. Един стар магер и един пратен за наказание монах прекарват в мързел

тук и тяхната неприветливост пъди всичко живо от това място. Орлите горе по

скалите напуснаха гнездата си, ластовички не чуруликат под стрехите. Не се чува

гласът на гургулицата. Бягат бухалите и кукумявките. Само паяци по тъмните ъгли

плетат мрежите си и се люлеят по стените на празните стаи.

А долу в падината, не много далеко от това мъртвило, се намира чудно място.

Широка равна поляна, затворена от високи обраснали с мъх и здравец скали, мокри

от вечно сълзящи струи. В подножието им бликат студени живи извори, които