Елин Пелин

Под манастриската лоза - Огледалото на свети Христофор

Още от млади години душата на свети Христофор се възпламеняваше за борба със

злото. Неправдите го караха да се гневи, греховете и престъпленията огорчаваха

сърцето му и го докарваха до възмущение. Твърд като камък, той отстояваше срещу

изкушенията, силен като лъв и едър като дъб, той бе готов да смаже само с един

удар гения на злото - дявола.

От заран до вечер той вървеше по пътища и по стъгди със стиснати юмруци и с

поглед, запален от желание да не пропусне да мине неунищожено още в зародиша

злото, което всяка заран се излупваше като хаплива змия из човешките страсти и

носеше отрова.

В ония времена тоя млад човек, под чийто грамаден ръст трепереше земята, можеше

да стои над закона, защото силата беше закон. И на св. Христофор не трепваше

ръката, когато я вдигаше, за да порази на място, като мълния, безчестния

търговец на пазара, лъжеца, крадеца и даже просяка, който се преструваше на

изкълчен, за да буди по-голямо милосърдие.

Душата му бе вечно изпълнена от негодувание от страшната потребност да души, да

унищожава, да къса в гнева си и да мачка в яда си всичко, което имаше дъха на

неправда, на замисъл за неправда, на порок и престъпление. От това неговото

прекрасно лице полека-лека се изкриви и удължи, веждите му паднаха ниско, очите

намаляха и се изпълниха с кръв, ноздрите му се разшириха, устата уголемиха.

Той изгуби подобието божие и образът му заприлича на зъл кучешки образ.

Тогава децата, които св. Христофор смяташе за безгрешни, почнаха да бягат от

него и да му дюдюкат, когато той минаваше по улиците, и кучетата, на които взе

подобието, почнаха бесовито да го лаят. Жените, към които силният младеж имаше

преголяма слабост, защото не считаше за грях ни плътската, ни духовната любов,

и които тайно и явно въздишаха за него, почнаха да го избягват, да се боят от

него и му дадоха презряното име Песоглавец, което ще каже човек с кучешка

глава.

Свети Христофор, отчаян и ужасен, помисли, че побеждаваният толкова пъти от