Елин Пелин

Под манастриската лоза - Очите на Свети Спиридон

Свети Спиридон беше беден обущар. Приведен над своята ниска масичка, по която

бяха разхвърляни сечивата му, и потънал в блажени размишления за бога, той

работеше по цял ден. Едничката му почивка бе, когато сядаше да яде кротко и

полека сухия си хлебец или когато повдигаше очи да погледне навън през малкото

прозорче прекрасната картина на божия свят, която винаги го умиляваше.

Бялата студена зима и горещото златно лято го радваха еднакво. Пролет, когато

слънцето топеше снега, св. Спиридон обичаше да се заслушва в равния еднообразен

шум на капчиците, които падаха от схлупената стряха на дюкянчето му, и да гледа

как в отсрещната градина пред малката черквица напъпва люлякът разцъфнува

ябълката. Сладкият аромат на цвета пълнеше цялата малка тиха улица, влизаше на

вълни в тясното дюкянче и възбуждаше още повече към чистота душата на младежа.

В такива дни св. Спиридон с особена радост и надежда мислеше за небето и

понякога ставаше от ниското столче и надзърташе през прозореца да го погледа.

Той бе млад и хубав, но ласкания и похвали не опустошаваха душата му с грешна

суета. С подвиг и покаяние, той жадуваше за похвала само от бога, но се мислеше

за недостоен за нея, макар че нямаше никакви грехове. Едничката негова мисъл бе

да очисти душата си така, че да разцъфне като ябълката пред срещния храм и

нейния аромат да храни добродетелите така, както белият ябълчен цвят храни

пчелите.

Неговата душевна красота даваше облик и на нейната тленна обвивка - тялото. Тоя

беден юноша беше прекрасен. Лицето му сияеше от една света чистота и по мъдрото

му чело бягаха и се преливаха едвам уловимо бели и розови облаци, като по

утринно майско небе. Сините му очи, съзерцавайки всякога с радост божествените

неща, имаха езерна дълбочина, в които трептяха отраженията на всички небесни

светила.

Богати и красиви моми от града минаваха често всред тая отдалечена улица, гдето

беше обущарницата на младежа, и търсеха случай да го видят, като искаха да си

поръчат празнични обувки при него. Това ужасяваше благочестивия момък и когато