Елин Пелин

Под манастриската лоза - Изповед

Вечернята се свърши. Последното амин на отец Павел замря без ехо и в малката,

ослепяла от старост манастирска черквица настъпи продължителна тишина. Трите

селянки богомолки, които стояха на купчец в средата, погледнаха отец Павел.

Погледна ги и отец Павел. Няма нищо повече. Свърши се. Трите жени се

прекръстиха и се наведоха да вдигнат от трона болния младеж, който седеше там

блед и неподвижен.

В това време пред черквицата се чуха стъпки, придружени от късо и отмерено

дрънкане на мънички звънчета. Някакъв едър мъж застана на вратата и я задръсти

цяла. Той постоя малко, влезе тежко вътре и се спря.

- Добър ден. Тук ли живее изповедникът? - каза той с дебел и див глас, без да

се обърне към някого.

Трите жени и отец Павел, който току-що се канеше да излезе, погледнаха влезлия.

Това не приличаше на човек, а на някаква грамадна страшна мечка, отървана от

синджир. Едно рошаво чудовище с голяма шапка от козя кожа, с широк кожух,

обърнат с козината навънка, с рошави ногавици, които покриваха краката му от

стъпълата до пояса. От това вълмо жълта козина гледаше бакърено, обгоряло лице

с разрошени мустаци, с малки очи, скрити в месести мигли, отдето надничаха

безстрастно. В ръката си държеше дебела и тежка тояга, по-висока от него, и

когато влезе, той я удари по плочите на пода, като че искаше да я забие.

- Тука ли живее изповедникът? - попита пак той, без да се обърне към някого.

Отец Павел, който гледаше над очилата учудено тоя човек, посочи с ръка към една

странична врата на олтара. Там седеше, свит на ниско столче, престарелият

проповедник отец Никодим, унесен в дрямка. Голямата му глава бе наведена

настрани и бялата му брада лежеше като пешкир върху отворената книга на

коленете му.

Странният човек в коженото одеяние се раздвижи, повдигна тоягата и тежко

запристъпя. При всяко стъпване на краката му издрънкваха мънички звънчета и

техният ситен звън сякаш се търкаляше по студените плочи на пода.

Трите жени, които се канеха да си вървят, оставиха болния на трона му и се

спряха. Отец Павел се прекръсти и се усмихна.