Елин Пелин

Под манастриската лоза - Една обиколка на свети Георги

Свети Георги обикаляше полето, както всяка година, когато му дойдеше времето.

Той вървеше бавно между зелените вретенили ниви, чиито талази почиваха още в

ранното утро. Загърнат в плътна пурпурна мантия, която сякаш гореше от първите

лъчи на слънцето, той се движеше като пътуващ пламък и златният му ореол

покриваше диска на слънцето.

Светлите му млади очи приличаха на смарагди и в тях се отразяваше златиста- та

зеленина, която обгръщаха до безкрай. По кестенявата му къдрава брада блестеше

сребърен прах от роса.

Душата на светеца се радваше, защото всичко наоколо дишаше и живееше точно по

великата повеля на всевишния. Малките птички летяха и се любеха в забрава,

чуруликаха, целуваха се и тържествуваха. Дребните животинки из тревата така

страстно се бяха отдали на великата сила, с която бе ги надарил творецът, че

умираха от изнемощяване или взаимно се разкъсваха от екстаз. Чифтосани пеперуди

се носеха леко над зелените класове и изтомени, падаха по раменете на светеца.

По малките цветисти полянки зайци, отдадени на влечението на сърцата си, не

чуваха чуждите стъпки и вечният страх от смъртта беше ги напуснал. По

сребротканите паяжини из глогините стръвно се следеха възбудени двойки паяци и

правеха опасни игри по тънките жици. Оплодените овошки с наслада крепяха

зелените си още рожби и се нежеха в наслада под лъчите на слънцето.

Отдаден в размишления за великата промисъл божия и за огнената сила на живота,

свети Георги от време на време спираше стъпките си и се обръщаше да обгледа

цялото поле. И ето че посред тоя златистосмарагден съд той видя две човешки

фигури, облечени пъстро и весело, които приличаха на две големи ходещи цветя.

Свети Георги надвеси ръка над очите си и се вгледа. Един момък вървеше редом с

едно младо момиче. Те се движеха бавно, с наведени глави, толкова близко един

до друг, че малките пръсти на отпуснатите им ръце едвам се допираха.

Те мълчеха. Момъкът от време на време откъсваше стрък от нивата, прехапваше го

и несъзнателно го късаше. Момичето полагаше длан над младите класове и ходейки,