Елин Пелин

Под манастриската лоза - Чорба от греховете на отец Никодим

Днешният ден, макар и обикновен делничен ден, беше великолепен. Някак празнично

се разстилаше небето, някак празнично светеше слънцето, нещо молитвено имаше в

тишината на гората, в набожния напев на чешмата. Нещо смирено имаше в походката

на черния котарак, който замислено мина през двора и бавно се качи на чардака.

Ние с отец Сисой седехме до масата под сянката на лозата и се радвахме на тоя

хубав ден. Пред нас далеко долу се разстилаше зелената равнина на полето,

заградено със синкавите силуети на планината и на нейните верижни гористи

разклонения, които смирено бяха възправили обли върхове към небето, сякаш се

молеха.

Отец Сисой, облегнат на пейката, бавно и спокойно местеше с хубавите си пълни

ръце зърната на кехлибарената си броеница и унесено мълчеше.

През двора премина, запасан с бяла престилка и със съдове в ръка, глуховатият

магер.

Отец Сисой му кимна с ръка.

- Готово ли е, готово ли е? - викна му високо и отчетливо той, извади от

джебчето на кадифения си колан часовника и го погледна.

- А-а - ще бъде - отговори магерът, направи знак с ръка да имаме търпение и

като не дочака друг въпрос, тръгна към магерицата.

Усмивка, сияеща от доброта, озари лицето на отец Сисой.

- Знаеш ли какво ще ядем? - обърна се към мене той.

- Пак някоя съблазън си приготвил, отче - рекох аз, като посочих с очи шишето

вино, което се изстудяваше в коритото на чешмата.

Това шише, когато стоеше там, всякога предвещаваше нещо по-особено за обяд.

Гювеч, някоя люта овнешка яхния, печено пиле или шишкебап.

- Не - каза отец Сисой, като положи ръце на масата. - Днес ще ядем нещо просто

само по себе си, но пълно със значение. Днес ще те гостя с чорба от греховете

на отец Никодим.

Погледнах го учудено и похвално за хубавата шега.