Творчеството на Елин Пелин откриваме реализъм и дълбоко познаване на българската душевност.Като майстор-разказвач писателят побира авторските си послания в къси, но наситени в емоционално и смислово отношение художествени творби. Разказите в сборника Под манастирската лоза са част от класическата проза на Елин Пелин. Замисълът е в пряка връзка с проблемите на времето. Заражда се от естетическите възгледи на автора и изразява собственото му естетическо верую. Книгата говори за българското отношение към света. В нея можем да определим хедонизма на Елин Пелин с човешкото естество такова, каквото е.

Манастирът, пространството, където отец Сисой разказва своите притчи под лозата, е място, където, вмествайки се в него, размишляваме за живота в черно и бяло, за борбата между доброто и злото, на човешките заблуди, радостта, страданието, падението, изкушението, съвършенството на духа.

Разказите в сборника Под манастирската лоза са създадени в продължение на двадесет и пет години от 1909 година (първите два Отец Сисой и Светите застъпници) до 1934 година (последните четири Чорба от греховете на отец Никодим, Изповед, Пророк, Веселият монах). За тези години, творецът остава верен на себе си, на замисъла си като създава притчи за светци да разкрива разбирането си за живота на грешните хора и за живота въобще.

Елин Пелин пръв се опитва да обясни страданието не само с външни, социални причини (по Ивайло Петров), а и със сложна човешка същност. Той пръв се опитва да види душата с нейната сложност и противоречивост, с нечистите сили в нея тласкащи към грях въпреки разума и моралната съпротива. Борбата с тези нечисти сили е вечната тема на всички религии и идеологии, както и на всяко голямо изкуство пише Ивайло Петров. Защото е борба между доброто и злото, между дявола и Бога, борба за съвършенство.

Той определя избора на героите. И по този повод Ив. Петров отбелязва, че Елин Пелин е избрал за герои духовни лица..., за да си послужи с тъй наречената антитеза художествен похват който му позволява да изобличи с най-голяма сила пагубните страсти у човека.

Като символен образ в сборника трапезата обединява материалното и духовното. Светът на Под манастирската лоза е свят на превръщенията какъвто е и самия живот.

Елин Пелин държи на връзката между новопоявилия се разказ с останалите. Първите два разказа за отец Сисой и особено Светите застъпници по жизнерадостния тон и лукавия смях се доближават до Пролетна измама. Изкушение, На оня свят. До тях по буйно жизнелюбие и дяволи тоест стои Жената със златния косъм. Позна тият ни Елин Пелинов смях вече го няма в Огледалото на свети Христофор. В този разказ е налице поучението:Очистих се защото направих добро на най-лошия. В разказа Чорба от греховете на отец Никодим срещаме блага снизходителност, а в Занемелите камбани благововение смирено умиление, никакъв смях. В Пророк и Веселият монах откриваме чист гняв, категорична анатема: Не ме познава оня, който с гняв и злоба изпълнява заповедите ми. Твоето сърце беше камък, стани в камък (Пророк). В самото подреждане на творбите има определена логика. Мотивът на изкушението е връзката 1 и 2 разказ, 2 и 3 разказ. Седмият разказ внася интимно-патетично корекции.

Разказът Светите застъпници е сложно по идейното си състояние произведение. Творбата е насочена против догмата на неопровержимите истини. Разказът е размисъл за доброто и злото. Поуката не изчерпва идейната многосложност. Авторското усещане за човека и света се предава на възприемателя че разказите на отец Сисой сладкодумен божи служител, натрупал много наблюдения и събрал богат опит човешки съдби. Святата му глава е проникнала до корена на битието и все пак са останали неразгадани тайни За Бога, за света, за суетата на живота и загадката на смъртта.Той утвърждава християнските ценности вярата, надеждата, любовта и осъзнава, че неговите герои не са съвършени и няма защо да бъдат такива. В земния си живот те изповядват религията на доброто, на чистотата и на съпреживяването, които могат да се назоват с думата любов. В такъв смисъл всяка история разказана от отец Сисой изразява посланието на автора за живота.

В разказите от сборника всичко за действието на героя се казва от разказвача, който знае много за човека и света (за разлика от Андрешко, На оня свят,