Под манастирската лоза химн за честолюбието на българина

Според библейската знаковост лозата води приозхода сиот Райската градина,тя е сакрално растение, защото симвилизира невинната Христова кръв чрез смисъла на виното.От друга страна, лозата присъства в легендите ис най-истинският си смисъл, препратен от езическите култове виното като опиянение, като човешка слабост. Лозата е символ и на познанието, на духовното проникновение и божествения промисъл. Разглеждайки символа на заглавието разбираме и по-особения статут на цикъла разкази, считан за най-завършеното и зряло произведение на Елин Пелин.

Сборникът е създаден от 1909 до 1934г. Удивителен е този особен синхрон между драмата на войните и замлъкването на писателя. Самото заглавие ни препраща към една особена сакрална сфера. Този цикъл разкази отразява дълбокосклонното и вътрешно динамичното отншение между добро и зло. Композицията на сборника е изграденачрез особена рамка и няколко типа разказвачи. Четири разказа с герои-светци (Светите застъпници, Очите на Свети Спиридон, Огледалото на Свети Христофор и Една обиколка на Свети Георги), четири разказа с герои-монаси (Изповед,Занемелите камбани, Чорба от греховете на отец Никодим и Веселият монах) и два разказа с различни герои и персонажи (Пророк и Жената със златния косъм). Разнообразните по съдържание и ситуативна находчивост разкази, имат обща художествено-смислова схема: най-често се разказва за грях, който се оказва невинен или привиден, защото е човешки или простим от бога или пък се разказва за една прекалена праведност, която се оказва наказана от бога. Под манастирската лоза е книга с щрък антифантастичен патос. Проблемите, които поставя разказа са изведени като живота въпросите за греха и греховността, за опрощението, за душата и тялото и раздвоението между духовното и плътското у човека.

Разказът Очите на Свети Спиридон поставя въпроса за утвърждаването на естествената човешка природност, за виталната