Пиянството на един народ

Вазовата вяра в българския народ и живата обич към родината са подтикът той да създаде Под игото - тази безсмъртна творба на предосвобожденските борби. С този роман той иска да напомни на своите съвременници, скъсали с идеята на пред освобожденската епоха, героичните борби на нашия народ и да им посочи примери на истински патриотизъм.

В романа Вазов с широк размах и пълнота рисува бита на нашия народ преди освобождението.Той отразява големите исторически борби на българския народ, пресъздадени са редица типични характери и е разкрита широката картина на националния живот на българите през онази епоха.

Но наред със сватбите и седянките се организират и комитети и се подготвя почвата за борба против тираните. Именно тези комитети подтикват народа към лудостта, към бунта, към пиянството.

В главата Пиянството на един народ Вазов излиза от повествователния тон на творбата, излиза от конкретните образи. Той издига своя главен герой народа на пиедестала на моралното величие. От позицията на предан и любящ син автора ни предава пиянството на народа през погледа на възторжен наблюдател и патриот. За него вече това е един народ жаден за великото слово на свободата, готов да понесе кръста си на Голгота! Това отклонение е изява както на лирическия епос така и на способността на автора да обобщи, да анализира и вижда доброто и лошото в тази масова еуфория. В тази глава се очертава пътят и развитието на освободителната борба, движещите и сили и историческото и значение. С патриотична гордост и дълбоко преклонение пред българския народ Вазов дава следната оценка на това всеобщо въодушевление: Историята рядко ни дава пример за такава самонадеяност, която приближава до лудост...

Този стремеж да намери мястото на описваното събитие в историята, да открои величието и безсмъртието на народа чрез утвърждаване на неговото революционно извисяване хвърля своеобразен мост между романа и вдъхновената Епопея на забравените. Чрез възторжените стихове на една от поместените там оди авторът обрисува величието на епохата: И в няколко дена, тайно и полека народът порасте на няколко века! Тези стихове изразяват най-добре националната гордост на Вазов , преклонението му пред народния дух. Той тълкува, преосмисля, обича, величае и пресъсдава измеренията на пиянството на един народ.

Един от най-ярките персонажи в творбата Чорбаджи Марко е пример за духовното осъзнаване на българина в навечерието на Априлското въстание. С отворена душа за новото, с буден ум той е свидетел на народното раздвижване, но остава скептично настроен към успеха на делото. Този скептицизъм е характерен а повечето Вазови герои, недоверието е характерна черта на народопсихологията, която Вазов очертава в характера на героите си. Марко минава през всички етапи на колебанието на недоверчивия българин, но извървява пътя от съмнението и прекрачва границата към истинската вяра да даде свята дан в общата борба. Повечето от останалите герои не са готови за борба, те изявяват себе си само в опиянението по подготовката на въстанието, защото не са готови за тази кауза. Не са готови да жертват дом, имот, сигурност, а мисълта, че свободата се постига с жертва не става част от техния светоглед. Надеждата им е светла, но по детски наивна Затова в решителния мамент духът е разколебан.

Рисувайки епичния сблъсък между въстанниците и турците, в могъщата фигура на Боримечката, в героичната гибел на Кондов и във възвишената саможертва на Огнянов, Соколов и Рада е въплатен подвига на този същия пиян народ. И това пияннство е белега на неговото израстване. Полудяването се състои в освобождаване от страха и механизмите, които са позволили на народа да оцелее - подчинение, търпение и примирение.

Това израстване обхваща всички слоеве на обществото, авторът проследява и описва подробно за всяка класа, за всяка прослойка на българското общество:богати и бедни, интилигенция и духовенство, граждани и селяни. А самите герои са характеризирани не по социален признак, а според верността им към патриотичната идея.

Общото опиянение от новата силно примамлива идея свободата променя хората:Идеята със стихийна сила проникваше... Даже чорбаджиите, жигосаната класа, спъвалото на народното напредване, се намериха под обаянието на идеята, Тя ги обединява и формира мечтата за национално единство.

Бавният и дълъг път на пробуждането е извървян, а лудостта според Вазов означава безрезервно посвещаване на идеала така жадуваната свобода.

Опиянението на народа и готовността му да се бори за свободата на България макар и кратковременна в крайна сметка тържествуват над страха, а. пиянството довежда до нечувани примери на героизъм:Да, и малко героизъм! Но какъв героизъм!