ПОД ИГОТО

Част I
Главите Гост, Бурята, Манастирът, Пак у Маркови, Продължение на нощта, Писмото, Геройство

Съдържанието


Чорбаджи Марко Иванов е заможен, с положение и авторитет в Бяла черква. В първата глава Гост действието се развива по време на вечеря в дома му. Челядта е многобройна, чорбаджията е в добро разположение на духа. Чучурът ръмоли, слугинята непрекъснато принася ядене и вино на трапезата. Авторът разказва за нравите в патриархалния дом, за отношението към училището, към черквата, за втрисането на малкия Асенчо при вида на обезглавеното от турски разбойници дете...

Изведнъж откъм зида нещо изтрополява. Марко хладнокръвно изважда два револвера от къщи и ги насочва в тъмното. След разпознаването се оказва, че нарушителят, който така несръчно се е опитал да влезе в дома му, е синът на дядо Манол от Видин, стар Марков другар по търговските дела, избягал от Диарбекир заточеник, на име Иван Краличът. Стопанинът се връща и успокоява домашните си и тъкмо обмисля как да го укрие, когато на портата започва силно тропане. Оказва се онбашията, началникът на полицията. Марко се смущава за кратко, но го въвежда спокойно. Нощният гост е изчезнал.

По улицата, при надигащата се буря, стражата подгонва непознато лице. Бягащият е Краличът. Той съумява да се изплъзне от преследвачите, но в суматохата едно заптие е ранено, а сакото на беглеца, подарено му малко преди това от доктор Соколов, остава у преследвачите.

Бурята приема страховит характер, но майските стихии в природата са краткотрайни. Краличът се озовава пред една воденица, която на пръв поглед изглежда тъмна и глуха. Скрива се вътре, но след малко там влизат воденичарят дядо Стоян и дъщеря му Марийка, тринайсет-четиринайсетгодишно момиче, бъдеща хубавелка. Бащата е притеснен, че тя ще остане да нощува тук в това смутно време. Настанява я да спи. След минути на вратата грубо се потропва. Неканените гости са Емексиз Пехливан и Топал Хасан прочути турци разбойници, кръвопийци, от които е пропищяло българското население в околността. Те оглеждат страстно съблазнително заспалото момиче и се опитват да отпратят воденичаря до градеца за ракия. Отчаяният баща се съпротивлява безуспешно на двамата си противници, които започват да го връзват. Тогава Краличът изскача от укритието си с накипяла ярост и с брадва в ръка и ги посича. Воденичарят е изумен и възхитен. В лицето на спасителя си той разпознава един добър българин. Двамата погребват турците в един ров, а Краличът съзира хрътката на единия от разбойниците и я удря с търнокопа. Трябваше да заровим това псе при другите забелязва воденичарят, но вече е късно. Кучето е изчезнало. Двамата се връщат да приберат Марийка, която хленчи под един бряст, и си мислят, че всичко е минало незабелязано. Но под ореха месецът огрява непозната човешка фигура.

Мъжкият манастир се намира вън от града. Тримата наши познайници се упътват натам, за да отседне Краличът при младия патриот дякон Викентий. Тук преди години