Забравена парола?
Начало на реферати

ПОД ИГОТО


ПОД ИГОТО


Всяка Национална литературна история неминуемо се структурира около определен брой текстове, осъдени да бъдат конкретизация на класичното или важните текстове за една нация винаги са поставени в комуникативна ситуация, силно неприличаща на тази, в която са другите книги.

Така вече повече от един век българинът чете “Под игото” не просто като роман, апреди всичко като съхранена национална памет за българското, като поетически образ на един възлов за изграждането ни като нация момент. Българинът чете “Под игото” като висок, сериозен героико-трагически разказ, произвеждащ април 1876 в недосегаема светиня, в безспорна целност. Защото, както казва Стефан Цвайг “едно историческо събитие е станало не самокогато се извърши, но когато е описано и предадено на поколенията”.

Докато в своите знаменити записки Захари Стоянов проследява документално-исотрическата страна на Априлското въстание, в “Под игото” Вазов показва как голямото историческо събитие преминава през живота на обикновените мирни българи, разтърсва и преобръща техния улегнал бит. Истинското значение на тези два класически върха в класическата проза може да бъде разбрано само когато те еднакво се видят и в началото са пътя на българския епически роман и в тяхната по-широка роля доизграждане на образа на Априлското въстание като най-истински в българското време...................”Въздухът на България, това е действително най-точното определение на “Под игото” (основната част е писана в Одеса)”. По парадоксален начин тъкмо излизането извън българската действителност обръща погледа на Вазов към събитията, заставяйки го да погледне отвътре. За Вазов епохата на българското възраждане е особено привлекателна, защото тогава се ражда българският национален дух, национално чувство за общност, жизнената необходимост от независимост. И Вазов се връща към времето, когато навикът се е превърнал в най-угнетяващото и коварно робство, за да види как българският народ ще надскочи вековната робска примиреност и апатия, за да се докосне до онази красива лудост, която ражда подвига и свободата. В този смисъл “Под игото” може да се определи като книга за историческото приключение на един народ, който трябва да узрее за високата идея на свободата, книга за драматичното израстване на един народ.

Действието в “Под игото” започва с идването на Бойчо Огнянов, с идването на избягалия заточеник и завършва със смъртта му. Бойчо Огнянов влиза в пространството на романа като веднаж за винаги изграден и завършен образ, който само се препотвърждава в действието.

Тези, които трябва да се променят са всички останали централни, второстепенни и епизодични герои. Харизматична личност, въплъщение на узрялата идея за борба, Бойчо Огнянов влиза в уютно затвореното пространство на Бяла черква като медиатор от друг по-висок свят. Слиза от света на историята и идеите, в света на бита, за да провери качествата на хората и да ги издигне до историческо движение на епохата. И затова бурното му навлизане в сънната тишина на Бяла черква придобива символично значение. Фабулата обхваща трърде краткото време от май 1875 до май 1876 година, но в тази напрегната година се оглежда един завършващ период – дошъл е моментът, в който българинът трябва да премине от микрокосмоса на деня в макрокосмоса на историята – да се превърне от битов в идеологически човек. И специфичното, което Вазов ще потърси в “Под игото” е именно духовната промяна, ще потърси как патриотизмът се превръща в най-важното качество, осмислящо човешката същност, как самото понятие “българи” разширява смисъла си на етническа принадлежност и се изпълва с ново съдържание, свързано с нравствения кодекс на времето. “Из живота на българите в навечерието на освобождението” гласи Вазовото подзаглавие, което води към самата същност на “Под игото” – създаването и нарастването на патриотичния подем, съдбовния прелом, за който писателят ще създаде великолепната метафора “Пиянството на един народ”. Или “Под игото” е роман за излизането извън рамките на улегналите битови форми, един роман за преврата в психиката на мирния патриархален човек, за своеобразния чар на онази духовна сила, която ще накара един народ да жертва уюта и от мирен патриалхален домовладика да се првърне в гражданин, готов да плати високата цена на свободата. В този смисъл “Под игото” е роман за празника на пробудения национален дух, надскочил страха и робското примирение.

ПОД ИГОТО facebook image
Публикувано от: Николай Калинков


Любовта минава през сърцето на майката (есе) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.