Иван Вазов

Под гръма на победите - Таз война...

От бурний Лозенград до бряга беломорски

посяхме с трупове полета и долове

и друмът ни бе друм настръхнал от гробове,

от пламнали села над хекатомби хорски.

От траури сега България чернее!

Венеца лавров наш как скъпо го купихме!

И колко младости в земята ги зарихме.

И зимний вятър днес над тях зловещо пее!

Навред беди, беди! Там кърви и гробове,

тук хиляди, безброй сираци и вдовици,

с борци и стонове напълнени болници,

запуснати нивя, затворени домове.

Война ужасна, зла, стихия разярена,

бич изтребителен, ехтеж от гняв, риданья,

война безмилостна, море от плач, страданья -

о, боже мой - и пак война свещена!

Ноември 1912