Иван Вазов

Под гръма на победите - Ще умра скоро негли...

Ще умра скоро негли - не жалея:

видях ти славата, Българийо, днес,

дочаках, майко, таз велика чест -

триумфа ти прекрасен да възпея.

И мойта песен - изблик на сърцето,

жив ек на славата ти - ще ечи

в грядущето. Прахът ми ще мълчи,

но тя сребриста ще звънти в небето.

О, не, не щъ умра - в гроб нека тлея, -

че мойта песен е един листец,

прибавен в твоя лавровий венец:

аз в твоето безсмъртье ще живея.

Януари 1913