Иван Вазов

Под гръма на победите - Неприятели

Епизод из бунархисарския бой

Подир ужасната "на нож" атака боят

спечелен бе от нас: във бягство враговете;

войската ни след тях - със щика в гърбовете

и веч далек се чуй на паниката воят...

На бойното поле зловещо е мълчанье.

При опустелите от турците окопи -

тела разкъсани, налягали, кат снопи,

и живи йощ борци с кръвоструящи рани.

Вечерен пада здрач. Един ранен войскарин,

млад, снажен българин, се там подига тежко

(със щик в коляното е бедният ударен),

озърта се навред от туй поле мъртвешко.

Озърта се навред за помощ. И съглежда

далеко нейде си познато ханче нему:

превързочния пункт! И трепнува сърце му

болезнено в гърди от радостна надежда.

И тръгва хромишком да найде лек, подслона

при грижи български и тук да не остане

във тая ледна нощ при мъртвите душмани,

но ето, чува той на някого си стона.

И вижда там: ранен, стар турчин се превива

и гърчи от болеж, "аллах, аллах!" се вика.

И стреснат, той позна врагът си, който щика

в месата му заби на яростта в порива!

И пламна той за мъст! И в първото жестоко

движенье на гнева той щика си насочи

в гърдите на врага да го забий дълбоко.

Внезапно турчинът стрелна му страшни очи

и викна разярен: "Гявур проклет, убий ме!

Муши! Тук милостта аллахът забранява.

Аз тебе нараних, а ти, гявур, добий ме!

И аз те бих убил, да бе ръка ми здрава!"

И той чака смъртта в ответ на таз омраза.

А българинът, блед и в изумленье нямо,

погледна този звяр, па троснато му каза:

"Ела с мен, будала, да те превържат тамо!"

Декември 1912