Елин Пелин

Под есенното слънце

Сняг се белее по планините,

ниско там нейде висят мъглите.

Небето синьо - дълбоко море...

Есенно слънце грее отгоре.

Есенно слънце - есенна рдост...

Земята влажна тръпне от сладост.

Цветя есенни в полето сиво

смеят се болно, гледат страхливо...

В широки друми пътник пътува -

дето летува, там не зимува:

черен работник търси утеха -

домашен огън под родна стреха.