Христо Фотев

По-леко и от въздуха...

По-леко и от въздуха в начало...

Все по-призивно става - да реша

как да прекрача крехкото си тяло

и полетя след своята душа

О, Господи на думите - тежи ми

дори и мисълта да продължа...

Но кой - кажи ми ти - принадлежи ми?

Самият аз - на кой принадлежа?

Защо все по-безсилно за сърцето

е тялото ми? И кога в нощта

ще го захвърля дръзко във лицето -

подобно ръкавица - на смъртта?

Без пози! Без сълзи! Без секунданти!

В лицето й да пръсна аз - в калта

студените тристенни диаманти

на злъчката си... Ти вземи солта -

о, принце на глаголите, - кръвта ми,

във вени и слова я съхрани!

(Без секунданти! Без сълзи! Без драми!

Отново пред смъртта ми ме вдигни,

да бъда аз отново преводача

на себе си - към всички - без лъжа...

Отново научи ме ти да плача -

с една усмивка да се продължа!