Първа и втора песен на Илиада представят Конфликти между царя на Микена и неговите подчинени. В тези спорове Омир разкрива различните мотиви на героите за участие във войната. Личността на микенския цар е откроена като властна, алчна и безцеремонна, пренебрегваща интересите на колектива и защитаваща стремежите си към слава и богатства.

Участвайки във войната, за да защити честта на рода си, както и да извоюва богата плячка, Агамемнон се сблъсква с гнева ни племенния вожд Ахил и на обикновения войник Терсит. Този гняв е породен от незагрижеността и несправедливото отношение към войските, от грубостта, ненаситността, от честолюбието, властолюбието и неоправданата дързост на царя. Двамата герои - Ахил и Терсит, имат еднакви мотиви за своя протест и негодувание. Сближава ги начинът, по който изразяват своето недоволство. Те нападат с думи Агамемнон, обиждат го и заплашват да се оттеглят от войната. Ахил и Терсит са смели, свободомислещи, откровени, почитат истината и не се страхуват да изкажат мислите си. Различават се по своето социално положение, което определя правото им на протест и което довежда до различното отношение на аристокрацията към гнева им - Терсит е наказан, а Ахил - не. Авторът разграничава героите и по външен вид, изобразявайки Терсит като пълна противоположност на Ахил и на образеца за епически герой.

Поведението на Агамемнон предизвиква негодуванието на Ахил и Терсит. Племенният вожд обвинява царя в алчност и ненаситност:

Сине Атреев прославен, от

всички си най-ненаситен!

Подобно на Ахил, който изказва пряко своето несъгласие с отношението на микенския цар към подчинените, Терсит смело се възправя в словесен двубой с Агамемнон, порицавайки го:... За тебе, водача, е срамно все да увличаш във гибел и зло синовете ахейски.

И Ахил и Терсит защитават и отстояват правата на колектива. Реакциите и начините на показване отношението към цар си приличат. Ярките епитети в обръщенията им изразяват гнева и негодуванието им. Ахил нарича царя Користолюбецо мрачен, облечен в безсрамие нагло, пияница, с кучи очи и сърце на кошута". Тези разгърнати сравнения красноречиво говорят за гнева на вожда. И Ахил, и Терсит пряко обвиняват царя в алчност и несправедливост към войските. И двамата обидени поставят въпроса за своето място и роля в развоя на военните действия и заплашват да се оттеглят, за да може тогава царят да оцени делото им: Аз ще замина за Фтия... ... и вече не искам тук незачетен да сбирам за тебе имот и богатства." Такива са думите на оскърбения Ахил. Не по-малко обиден е Терсит, който заплашва: Нека си тръгнем със кораби вкъщи, а той да остане тука при Троя на плячката сам да се радва! Да види полза дали му принасяме, или не служим за нищо. Приликата в реакциите на двамата герои е породена от еднаквите мотиви за гнева и протеста. И двамата защитават както своите лични, така и на воините чувства за чест и дълг, стремеж към слава. А поведението на Агамемнон е обосновано от желанието за по-големи печалби, награди и слава. Затова царят не се спира пред нищо, не зачита честта и правата на подчинените си. Не се поколебава да отнеме дадената на Ахил награда, в знак на признание за героизма му, не се замисля, че ще наскърби войниците, изпитвайки ги,