По жътва от Елин Пелин

Реалист с многостранен поглед към живота, Елин Пелин сякаш пише своите малки разкази в съответствие с героите си - малките и незабележими хора от народа. Но в неговите малки разкази, посветени на тези дребни и неизвестни хора, преливат всички цветове на човешките чувства, бушуват страсти, които ни напомнят неспирното движение на вълните в морската шир. Това са мигове от вълненията на необятната народна душа, която и чрез тези мигове, въплътени в съдбата на отделния човек, не престава да ни внушава своето богатство и величие.

Но в тези, сякаш с нищо незабележими личности, Елин Пелин вижда най-големите добродетели, които може да има човек. На първо място трудолюбието. С него се започва изграждането на българския национален характер. Това е може би най- типичната черта у българския селянин и Елин Пелин, сам роден и израсъл на село, рисува картините на тежък труд като истински живописец. Описанието на трудовия процес при него се отличава значително от това на други писатели. Хлябът за българина е нещо свещено. Свещено е и полето , защото там се ражда хлябът.Природата често подлага труда и самия живот на човека на изпитания:

Слънцето се е спряло огнено и немилостиво в небесата, но жарките му лъчи не пъдят от полето работливите селяци .

Нуморно жънат те и трупат златни снопи Пот се сипе от челата им, душата без сила остава, няма почивка. Узрялото жито не чака.

На фона на тази най-ценна българска черта Елин Пелин показал другите, които дооформят националния облик на българина с неговото жизнелюбие и одухотвореност. Съвсем не е случайно , че на фона на усилния труд ,свързан с прибирането на реколтата, Елин Пелин разкрива любовта между Пенка и Никола. Тези млади чрез песента изливат своя копнеж за взаимно щастие.

Песента бавно и красиво се лее над равното софийско поле .Хармония от чувства, събрала в себе си радостта от труда, мъката на бедняка, ужаса и горестта на хората. Пеят бедни и щастливи, пеят измъчени и весели, пеят неясни и груби, пеят хора, видели и трудното, и красивото на живота. Независимо от всичко , в радост и мъка, песента е с тях. Носи се над необятната, огряна от слънцето земя и стига до нас нежна, тайнствена и желана, възхвала на доброто, на радостта или отражение на чоешката мъка. Онеправдани, бедни, страдащи са нейните създатели, но всички те са съхранили в себе си едно светло кътче непокътнато, неподвластно на унищожението. Доброта, любов и благородство ето тяхното завещание.

Но изведнъж песента секва, всичко притихва, идва момчето с черната вест Пенка примряла от жега . В душата на Никола радостта и щастието чезнат. Чрез кратките възклицателни изречения Елин Пелин ясно и точно описва напрежението и ужаса от смъртта : Пак жертва !

Вървейки до нивата на Пенка, Никола тайно се надява, това ,което казват, да е лъжа. Всичко пред погледа му чернее. Мъка изпълва душата му. Всички се затичват - плахи