Йордан Йовков

По жицата

Още докато го бранеше от кучетата, Петър Моканина разбра, че тоя непознат

селянин не се е отбил при него току-тъй, а го гони някаква беда. Затуй той се и

ядоса на кучетата, нахока ги и пак погледна селянина: по червения елек се

познаваше, че е от торлаците, откъм Делиормана. Висок, едър човек беше; но че е

сиромах и като че ли сиромах се е родил - и това си личеше: ризата му беше само

кръпки, едро и неумело шити, поясът му оръфан, потурите - също. Беше бос. Инак,

да го гледаш - човек планина, но Моканина набързо го претегли в ума си и реши,

че е от ония меки, отпуснати хора, за които се казва, че и на мравята път

струват.

Селянинът поздрави, измънка нещо като "как сте, добре ли сте", но явно беше,

че мисли за друго и друга грижа има в очите му. И като погледна някъде напред и

посочи с ръка, той попита не е ли на тая страна селото Манджилари и колко път

трябва да има дотам. Моканина му разправи и едвам сега забеляза, че на шосето

беше се спряла една каруца с един кон. Тая каруца селянинът беше оставил, за да

дойде при него. Вътре седеше жена, мушнала ръце в пазвите си, превита; ръченикът

й не беше забраден, а с отпуснати настрани краища, за да й е леко. Че беше

горещо - горещо беше, но Моканина знаеше, че когато жените отпуснат тъй ръченика

си, мъчи ги не толкоз жегата, колкото нещо друго. Отзад в каруцата, завита

донякъде с черга, сложила глава на черни селски възглавници, лежеше друга жена,

по-малка, навярно момиче. Тя гледаше настрана и лицето й не се виждаше.

- Ти май болно имаш - каза Моканина.

- Имам. Една момичка имам болна.

Селянинът погледна към овцете, запладнени на поляната, задържа очите си над

тях, но не ги виждаше, а погледът му, пълен с грижа, тъй си и блуждаеше.

- Бе тя нашта каквато е - рече той, - остави я!

- Не си тъдявашен ти, отде си? - попита го Моканина.

- От Кичук Ахмед. Надежда му думат сега, при Канарата. Дохадял съм тъдява.

Аз ходя из селата, продавам хума - хубава хума излиза в наше село. Хубава е,

купуват я жените. Когато сляза надолу към морето, купувам пък за насам кое риба,

кое грозде, кое как се случи. Сполай на бога - прехранваме се. Само да не беше

ни се случила таз бела...

Той седна на земята, извади кожена кесия с тютюн и започна да си прави

цигара. Моканина седна до него и видя как дебелите му мазолести пръсти