По жицата творба застраданието и състраданието

Съчинение разсъждение

върху По жицатаот Йордан Йовков

Творчеството на Йовков е един хуманистичен повиг за добротворчеството.Разка-

зите му носят идеята,че хармонията между човека и света е постижима само ако са изградени духовните упори,чрез вярата в доброто.Йовковите герои са носители на душевна щед-рост ,отзивчивост,преданост.Качества,които изградждат облика на прекраснот.Те винаги са способни на някакъв емоционален или морален подвиг , чрез който творецът изразява свойте нравствени послания.В този смисълПо жицатае емблематичен символ на цялото му творчество.

Идейно емоционален център на творбата е темата за страданието състраданието.

Йовковите герои са благородни труженици,които спокойно приематсъдбата си,но озарени от надеждата и вярата в доброто търсят пътя към спасението.Страдаинето на Гунчовото семейство среща разбиране и състрадание в лицето на Петър Моканина-духовно щедър и благороден мъдрец,даряващ надежда и вяра в чудото и сам търсещ начин да го приеме.Разказът е една мъдра притча за човщката болка и разбиране и послание, че в добротата,Вярата,Надеждата и в братската любож е съчувствие се крие пътят към спасението и доброто.

Една от особеностите на Йовковите герои е виждането,разбирането на другия;наблюдателният поглед не добруджанския овчар не само вижда,но той

разбира че Гунчо го гони някаква беда.Ключовата думабеда още в първото изрече-

ние достатъчно красноречиво показва , че това ще бъде и акцент в разказа.От тук за-

почва духовно пътуване на Моканина към съдбата на Гунчовото семейсто.Детайлите

в облеклото разкриват не само физическия облик на току-що пристигналия непознат,но те говорят и за неговия емоционален святпоясът му оръфан,потурите сьщо.Беше бос,ризата му само кръпки.Ясно се разкрива се бедност.чрез фразеологизмана мравята път струвасе внушава емоционалното състояние на Гунчо през погледа на Моканина.Фактът , че овчарят е заинтересованот външния вид вид на другоселецът ,който издава бедност,подтистнатост,блуждаещия поглед е доказатест-во,че доброжанския овчар е човек с благородно сърце.Не случайно Йовков отделя толкова внимание върху външния вид на Гунчопоясът му беше оръфан,неумело шитите кръпки на ризата не изразяват само бедност и немара.

Описанието,което Моканина прави на майката,той описва отпуснатия ръченик,

говорещ за душевната болка на жената.наблюдателен,през погледа на овчаря оживява страданието и,което читателя вижда в позата и.Черните възглавници символизират бедата,смъртта,у читателя се създава тягостно чувство и предчувствие за някаква голяма беда.

Мъдър и благороден човек Моканина е усетил човещката болка,която се чете в

жестовете,позата и външния вид на героите ,и това говори за мъдростта ,човешкото отношение духовната щедрост и добротата на овчаря,който веднага разбира всичко онова,което мъчи душата на другоселеца.Моканина е състрадателен и се интересува от чуждото страдание.

Той забелязва някой детайли,които разкриват емоционалното състояние на Гун4о

погледа му ,пълен с грижа все тъй си блуждаеше.Отпpавеният въпросТи май болно имаш?не просто любопитство,а защото Моканина знае ,че споделената болка се понася по-лесно.Това е един жест изразяващ любовта към ближния,състрадание съ-

чувствие.Той съзнава,че надимането и материалното има нещо друго и това е живота и здравето на децата му.Разказът на Гунчо за прехраната на семейството за трудния живот: