ПО ЖИЦАТА-РАЗКАЗ ЗА ПРЕОДОЛЯНАТА САМОТА

УВОД

Разказите на Йордан Йовков ни пренасят в света на красивото и доброто. Те учат на човечност и състрадание, на благородство и милосърдие. Чрез тях писателят хуманист утвърждава всепобеждаващата сила на красотата, която надмогва страданието, лекува човешката душа. Чрез своя разказ По жицата Йовков реализира идеята, че истинската доброта прави хората благородни и човечни, сближава ги. Еднаквите нравствени позиции създават човешката близост, преодоляват отчуждението и духовната самота. Истинската победа над злото е само в братството и съпричастието,в състраданието между хората.

ТЕЗА: Самотен е човекът в своето страдание, Гунчовото семейство е обречено на вечна бедност и незаслужено зло. Но в своя път към надеждата и спасението, към чудото на бялата лястовица другоселците внезапно намират изхода от страданието и самотата си. Срещата с добруджанския овчар Петър Моканина им помага да не се чувстват самотни в болката си. Гунчовото семейство намира разбиране, съпричастие и състрадание. Еднаквите нравствени позиции създават човешката близост, преодоляват отчуждението и духовната самота. Моканина им вдъхва кураж и сили, дава им надежда, че те не са сами в страданието и във вярата си. Приел чуждата болка като своя, Петър овчарят се извисява и преобразява. Той е способен дори на благородна лъжа, за да спаси човешки живот и да вдъхне надежда. Пътят към другия, състраданието и съпричастието, братството и любовта преодоляват човешката самота.

ДОКАЗАТЕЛСТВО:

Още с първите редове разказът По жицата поставя проблема за човешкото страдание. Йовков внушава, че трагизмът, нещастието са изначално заложени в живота и човекът е лишен от избор. През погледа на очевидеца Петър Моканина писателят изгражда портрета на Гунчо, в който се