Йордан Йовков

Теми върху

По жицата

По жицата е разказ за безкрайната човешка мъка, за безсилието пред жестоката съдба, но и за светлата вяра и надежда, за добротата, изразена в топло съчувствие и съпричастие. Йовков разкрива драмата на Гунчовото семейство, тръгнало към животворната надежда за оздравяване и щастие на болната си дъщеря.

Авторовото вдъхновение за създаването на творбата е родено от действителна случка. От тук идва и непосредственото звучене, което прави читателя съпричастен на преживяванията на героите. Йовков не налага директно своята гледна точка, персонажите се саморазкриват, като се вглеждат един в друг. Чрез този оригинален похват се създава обективна представа за нравствено философската същност на образите.

С първото изречение авторът насочва към основното внушение на творбата- Още докато го бранеше от кучетата, Петър Моканина разбра, че тоя непознат селянин не се е отбил току- тъй, а го гони някаква беда.. Въведени са героите и е откроена водещата роля на Петър Моканина като главен персонаж, през чийто поглед се проследява действието. Акцентът е в края на изречението, защото основната тема в разказа е бедата на Гунчо. Определението някаква създава усещане за неяснота, която придава драматизъм на повествованието. Още първият жест на Моканина / докато го бранеше от кучетата/ подсказва една от основните авторови идеи- за човешкото съчувствие и съпричастност.

Овчарят наблюдава непознатия и безпогрешно открива торлашкия произход на селянина и социалната му същност: по червения елек се познаваше, че е от торлаците, откъм Делиормана. Висок, едър човек беше; но че е сиромах и като че ли сиромах се е родил. Подробното описание на сиромашкото облекло / ризата му беше само в кръпки, едро и неумело шити, поясът му оръфан, потурите- също/ акцентува не само върху бедността, а и върху небрежността, присъща на хората, пренебрегнали собствената си външност поради някаква голяма грижа. Босотата е многозначителен художествен детайл. Тя подсказва и бедност, и страдание от дългото пътуване, и отричане от материалното. По преценката на Моканина непознатият е от ония меки, отпуснати хора, за които се казва, че и на мравята път струват. Контрастът между внушителната фигура / човек планина/ и благия нрав изразен чрез фразеологизма, отново подсказва за болката, която носи другоселецът. Представата за спотаено страдание се потвърждава от поведението на Гунчо. Той говори неясно, погледът му е разсеян, блуждаещ: явно беше, че мисли за друго и друга грижа има в очите му. Ключовата дума грижа свързва смислово отделните художествени детайли в описанието на героя.

Отново през погледа на Моканина са представени двете жени в спрялата край шосето каруца. Неподвижността на по- възрастната, мушнатите в пазвите ръце, превитата поза създават усещане за тежка грижа. Отпуснатите краища на ръченика са белег за голяма душевна болка. Легналото момиче, завито с черга, потвърждава съмнението на Моканина. Въпросът Ти май болно имаш не изисква информация, а по- скоро уточнява неназованата до този момент беда.