ТЕЗА
Едно от внушенията на Йовков е, че страданието присъства като неотменима част в човешкото битие и въпреки това в разказа не натежава песимизмът като отношение към света. Героите изпитват някаква светла примиреност към несретната си съдба, защото вярват в доброто, в някакъв неизразим висш промисъл, който ги напътства и укрепва духа им в най-страшните изпитания. Ако някой в разказа истински страда, това е Моканина, разпъван от съмнения и колебания. Той именно се нуждае от вярата на Гунчовото семейство, но за овчаря тя е само мигновено просветление, след което отново го връхлитат терзанията и мъката на безверието.

ПЪРВА ПОДТЕЗА
Наистина, чрез съдбата на Гунчо и неговото семейство авторът показва в сгъстен рисунък образа на страданието. Човек, у когото е заложено доброто, не може да не откликне на такава мъка и Моканина неизбежно я преживява. Още преди да изслуша разказа на Гунчо, той вече е видял нейните външни белези.

АРГУМЕНТИ:

1. Направете стегнато и кратко изложение на детайлите, които разкриват страданието пред очите на Моканина.

2. Отговорете и на въпроса защо той насърчава Гунчо за разговор - да узнае повече подробности или да облекчи мъката на другоселеца.

3. Какви асоциации предизвиква образът на телеграфната жица?

ВТОРА ПОДТЕЗА
Въпреки че страданието непрекъснато съпътства живота на Гунчо, той го посреща с някаква кротка примиреност, която е белег на светла и извисена човешка душевност.

АРГУМЕНТИ:

1. Разкрийте отношението на Гунчо към нищетата. Разсъждавайте върху начина, по който той споменава Бога, в сравнение с Моканина (Сполай на бога... и Боже, колко мъка има...). Има ли у другоселеца и сянка от недоволство?

2. Разтълкувайте двукратното повторение -На мене да остане, не вярвам...Защо, въпреки заявеното неверие, Гунчо е поел пътя по безкрайната жица? Каква е неговата вяра?

3. Разсъждавайте върху следния откъс:
- Та затуй съм дошел - каза по-смело и с облекчение селянинът. - Рекох да те попитам, може да си я виждал, може да си чувал. Каква е интонацията, откъде идва облекчението? Защо може да си я Виждал, а не Има ли я?, както пита Моканина?
В извода може да споменете за красотата на душевния свят на Гунчо, дължаща се на това, че с житейска мъдрост той противопоставя на страданието бащината си любов, надеждата и вярата.