РАЗМИСЛИ, КОИТО СЪБУЖДА ПОСЛЕДНАТА КАРТИНА ОТ РАЗКАЗА ПО ЖИЦАТА НА Й. ЙОВКОВ

• ВЪВЕДЕНИЕ

Йовковият разказ По жицата е вълнуваща творба за безкрайното човешко страдание, за неучастващата надежда, за неумиращата вяра в доброто, в спасението. Дори и в горестта, и в болката Йоковите герои съхраняват духовната си сила и вървят подир крехката диря на надеждата.

• ТЕЗА

Запомняме последната картина от Йовковия разказ - изпълнената с човешка мъка каруца отминава по добруджанския път и върви към неизвестността. Тя събужда у нас размисли за страданието и болката на селянина бедняк, за неговата неумираща надежда да бъде щастлив , защото какво е човек без вярата в доброто , без надеждата за утрешния ден.

Финалът на разказа предизвиква вълнение , породено от отзивчивостта, благородството и добротата на обикновените хора от народа като Петър Моканина и Гунчо , които въпреки мъката и бедността запазват способността си да обичат , да бъдат великодушни и добри.

• ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ЧАСТ

Несретна участ е подгонила Гунчовото семейство по далечни пътища да търси бялата лястовичка , превърнала се в поетичен символ на надеждата и щастието. Читателят се прониква от съчувствие и състрадание към нещастните другоселци. Животът е нанасял удар след удар върху бедното семейство.

Не ни траят децата. Измряха не две три още малки. Ей туй ни остана само... А от някое време зачама . Нема нищо , а вехне...

Останалото живо дете е единствената радост , светлина и надежда за измъчените родители. Причините за болестта на единственото си чедо родителите обясняват по фолклорно митологичен начин чрез змията, традиционен символ на злото. Срещу символния образ на змията застава веднага друг символен образ този на бялата лястовица със светлината на небесната шир, с щастието. Според преданието чудодейната птица се явява веднъж на сто години , за да осъществи чудото , но човекът върви след нея, търси я . Това му дава сили да живее.

Силно вълнение предизвиква със своята преданост и всеотдайност към чедото си изстрадалия баща Гунчо. Прегърбен под товара на голямата беда , той крачи по безкрайния път , изцяло отдаден на родителския си дълг да намери бялата лястовичка единствената надежда и спасение за болната му дъщеря. Колко нежност и обич има във всяка дума на този нещастен баща. Гунчо е носител на богатата и