Емилио Салгари

По границите на Далечния запад

- Очаква ни лоша нощ, момчета - бе казал малко преди залез полковник Девандел,

когото американското правителство бе изпратило набързо в Ларамските планини с

петдесет души само. сбрани най-вече сред каубоите. - Отваряйте си очите, защото

иначе индианците ще се възползуват от случая да форсират прохода.

Смелият войник, който бе спечелил пагоните си първо във войната против Мексико и

след това сражавайки се храбро по границите на Далечния Запад срещу непокорните

червенокожи, не се беше излъгал.

Над високите върхове на планинската верига, която се простира между южните

граници на Вайоминг и северните на Колорадо, надвиснаха облаци и скоро в

дълбоките каньони отекна страховито гласът на гръмотевиците. Няколко мига

по-късно дъжд като из ведро се изля над лагера, принуждавайки часовите да

напуснат бързешком постовете си и се насочат към колите, разположени на кръст,

за да опазят платнищата от надигащата се буря. Само двама млади войници, които

до преди няколко дни бяха ловували из прерията и затова бяха навикнали с

приумиците на времето, се бяха задържали в края на една дълбока теснина, която

водеше до тъй наречения Проход на смъртта. Бяха се сврели под една издадена

скала, която отчасти ги пазеше от проливния дъжд. и напрягаха неимоверно

зрението и слуха си.

- Нищо ли не забелязваш, Хари? - попита по-младият, красиво двадесетгодишно

момче, мургаво като метис и с горящ орлов поглед.

- Нищо, Джордж - отговори другият, с когото си приличаха като близнаци, макар да

бе няколко години по-възрастен.

- И все пак, братко, сигурен съм, че онзи индианец, който

вече три нощи се опитва да мине, ще се възползува от бурята, за да се спусне в

Колорадо и занесе някакво важно съобщение на някое от трите въстанали племена.

- Аз пък, братко, съм сигурен, че ще го поваля с първия изстрел на карабината си

- отвърна Хари. - Нека само се покаже и ще си получи заслуженото.

- Но ти знаеш, че шайените не се страхуват от мълниите. Вече доста пъти сме ги

виждали при подобни изпитания в прериите.

- Белязал съм десет резки върху приклада на пушката си, Джордж, и всяка една от

тях сочи смъртта на един червенокож.

- Аз пък имам седем белега и две трудно зараствали рани - отвърна Джордж,

смеейки се. - Отваряй си очите, братко! Полковник Девандел трябва да е надушил

врага.

- Аз пък надушвам, че индианецът напира да прекоси Прохода на смъртта - отговори

Хари. - Сърцето ми подсказва, че тази вечер ще поднови опита си.