По-добре никога да не си притежавал,отколкото да си загубил

Всяко нещо се ражда, живее и после умира.Така е създаден светът, в който живеем.Няма вечен двигател, нищо не е вечно. Всичко е преходно. Въпреки това, човекът сякаш отрича този закон на природата. Той учи, че смъртта е естествен процес, знае това, но не го разбира, нито пък го приема. Той търси наичн да задържи всичко важно за себе си възможно най-дълго, отхвърляйки възможността това да не се случи.

Загубата е част от живота, както желанието за притежание е част от човешката природа.Човек още от дете се учи, че не може да притежава всичко и че това, което все пак е негово, може да бъде загубено. Всяко дете иска да вземе любимата си играчка в детската градина или на разходката с мама и татко. В края на деня играчката е изчезнала. Детето се научава да пази вещите си, защото му е мъчно за загубената играчка. Този житейски урок показва високата цена на труда, защото децата разбират,че не трябва само да пазят вещите си, но и да си ги спечелят. Всеки открива, че спечеленото с упоритост, време и труд е стойностно заради вложеното в него и трябва да се пази. Винаги е по-добре човек да загуби нещо. Така той оценява труда и усилията своите и на останалите. Ако никога не притежава поради страх да не загуби, човек не може да оцени живота.

Днес хората живеят в свят, в който най-много се почите материалното. Конкуренцията е огромна, възможностите понякога са ограничени. Страхът, амбицията и алчността са силите, които водят хората. Загубата е равносилна на провал и би могла тотално да провали нечие бъдеще. Въпреки това хората не се отказват да вървят напред и да се опитват да трупат още и още победи, които да ги водят към материално благополучие. Инстинктът за самосъхранение ги тласка напред и колкото и загуби да понесат, те продължават, защото трябва да оцелеят. Хората все пак са социални животни и са запазили някои животински черти, макар често те да са неузнаваемо трансформирани. Това е просто борба за оцеляване. В тази борба изборът на човек да се дръпне назад от страх, че няма да се справи, означава той да бъде стъпкан от останалите. Никой не иска това напротив, всеки предпочита мимолетното разочарование пред трайния провал.

Има една ирландска приказка, в която се разказва за земя наречена Тир на нОг. Който отидел там, не можел да си тръгне. Там нямало войни, болка, разочарование, нещастие. Ала по тази причина там нямало радост, щастие, любов, нито мир. Поуката от тази приказка е, че без беди, няма радост; без болка, няма любов; без мир, няма война. В нея противоположностите са сравнени най-общо, но тя разкрива цялостния принцип без загуба притежание всъщност няма. Няма какво да бъде