ПЛЪТНОРОГИ БОЗАЙНИЦИ

Към сем. Плътнороги бозайници от разред Чифтокопитни спадат елените. Наброяват около 36 вида и са разпространени в Европа, Азия и Америка. В България се срещат 3 вида благороден елен, сърна и елен лопатар. Само мъжките елени имат рога, които са разклонени (при северния елен и женските имат рога, а кабаргите изобщо нямат). Рогата са плътни образувания на кожата и се сменят всяка година. Както всички преживни чифтокопитни бозайници и елените имат стомах, съставен от 4 дяла търбух, мрежа, книжка и сирище. Благодарение на това те могат добре да усвояват груба растителна храна.

Благородният елен е разпространен в Европа, Азия, Сев. Африка и Сев. Америка. Има стройно и едро тяло - до 320 kg. Рогата му са с много израстъци българските видове имат от 6 до 9 шипа. Живее по окрайнини на гори и поляни у нас главно в Стара планина и Средна гора, но също така в Родопите, Рила и Странджа. Мъжкият се нарича рогач (има красиви рога), а женската кошута. Благородният елен е стадно животно, като кошутите живеят отделно заедно с малките си. През брачния период (септември октомври) мъжките силно реват и се чуват на километри. Това е предизвикателство към съперниците, с които те водят ожесточени борби. Малките се раждат в края на май или началото на юни.

Маралът е подвид на благородния елен. Разпространен е в планински гористи райони на Изт. Алтай, Саянските планини, Тян Шан и др. Преследван е за месото, кожата и особено за рогата, поради което се отглежда в заградени пасища и се правят опити за одомашняването му. Най-често се ценят рогата, тъй като от тях се получава ценно лекарство пантокрин, което тонизира човешкия организъм. През зимата рогата опадват и през пролетта започват да растат нови. Отрязват се и се сушат в началото на лятото, когато са още меки и покрити с мъх. През следващата година животните образуват нови рога.

Далекоизточният и северноамериканският подвид на благородния елен се нарича вапити.

Северният елен има важно значение за живота на хората от Далечния север. Разпространен е в най-северните части на Европа и Азия, а в СССР е одомашнен. Живее на големи стада. В Сев. Америка се среща еленът карибу, а на архипелага Шпицберген шпицбергенски северен елен.

Сърната е разпространена в Европа и Азия. Има тънки крака. Рогата на мъжките (сръндаците) са разклонени в горната част и са с 3 4 шипа. Сърната е нощно животно през деня се крие в гъсталаци, а през нощта излиза на паша. През зимата сърните образуват малки стада, а през лятото се движат единично или на двойки. В България сърните живеят в окрайнини на гори, сечища и поляни почти из всички планини. Тежат до 25 kg.

Еленът лопатар се среща в диво състояние по югозападното крайбрежие на Мраморно море, по южните брегове на Мала Азия и в Северозап. Африка. Едрите мъжки тежат до 100 kg. Рогата се разширяват накрая като лопати и към задната страна излизат 7 9 плоски шипа. Напред от главното стъбло има още 2 шипа. Еленът лопатар е стадно животно, което се храни предимно през деня. Най-едрият (достига до 600 kg) представител сред елените е северният лос, който живее в Сев. и Зап. Европа, Азия (Сибир) и Сев. Америка. Мъжкият е с плоски рога. Поради ефикасната закрила северният елен се разпространил до Ср. Европа и Юж. Украйна, вкл. и до Черно море. В СССР има ферми от одомашнени лосове.