ПЛОВДИВ

Пловдив е вторият по големина град в България след столицата София. Приблизителното му население е 340000 жители. Прострял се е в равната и хлебородна Горнотракийска низина по двата бряга на река Марица и върху усамотените, разположени близо един до друг шест сиенитни хълма. Многовековната история на Пловдив е тясно свързана с тях. Тук се кръстосват важни пътища, които са играли благоприятна роля за развитието на града през всички исторически епохи.

Още в праисторическо време е имало поселищен живот по тия места. Траките първи са създали върху Трихълмието укрепено селище. Когато в IV век пр.Хр. ФилипII, бащата на Филип Македонски, покорил Тракия, превърнал Трихълмието в акрополно селище, укрепил го със стени и му дал името Филипополис. Околното тракийско население го нарекло Пулпудева, от което име произлязло днешното славянско име Пловдив. През римското владичество той бил вече цветущ и голям град, известен с името Тримонциум (Трихълмие). Трите хълма, върху които бил разположен (Небеттепе, Джамбазтепе и Таксимтепе), представлявали естествена крепост, която била подсилена от двойна крепостна стена. В Първата българска държава Пловдив бил включен през X век, по времето на цар Симеон. По-късно често падал във византийски ръце. Турците завладели града през 1364 г., нарекли го Филибе и го превърнали във важен административен и военен център. Колонизирано било турско и гръцко население. Заселили се евреи и арменци. Градът се превърнал в оживен занаятчийски и търговски център. В него през XVIII и особено през XIX век се заселили от средногорските, родопските и съседните села много българи. Те изменили доста етническия му лик и внесли в ориенталския му лик наш самобитен архитектурен стил.

Трихълмието станало тясно за бързо развиващия се град. Той постепенно слязъл на запад и заел междината, разделяща го от съседния хълм Сахаттепе. Търговският живот бил съсредоточен тук около голямата градска джамия на площада, известен и досега всред пловдивчани с името Джумаята (Пазарът). Наблизо бил и големият и прочут кервансарай, съборен и на мястото на който е построен модерен гастроном.