ПЛУТАРХ МОРАЛИСТ И БИОГРАФ

Малко са тия антични автори като Плутарх, чиито произведения са оцелели в такъв обем за новото време. Ние притежаваме една трета от известното на античността творчество на Плутарх. То обхваща 87 книги или, изразено в данните на съвременно издание, разполага се на 4355 страници. Разбира се, значението на Плутарх не може да се измери с количеството запазени страници. И от оратора Либаний, живял два века и половина след него, притежаваме не по-малко. Но Плутарх днес дори в цялост е интересен за широк кръг читатели. Либаний остава в библиотеката на специалиста.

Той писал за нуждите на своите близки и приятели. И не предполагал, че вън от античността ще спечели толкова слава. Ние не знаем каква полза имали приближените му от неговите диалози, грактати, от Животописите. Но очевидно в ново време влиянието му надхвърля личната полза дотам, че той става за векове константа в представите на Западния свят. Повече и по-добре от Вергилий и от Еврипид Плутарх помага на Ренесанса, Класицизма и Просвещението с формите на античната култура.

Живота на Плутарх познаваме по данните, които сам привежда. Той не се крие от читателя, но не споменава и често за себе си. Родил се в малкия беотийски град Херонея между 45 и 50 г. на н. е. Голямата част от живота си прекарал там. Живял с удоволствие в родния град, за да не стане още по-малък тъй казва сам в началните глави на Демостеновата биография. И наистина Херонея, известна с победата на Филип II Македонски срещу гърците в 338 г. пр. н. е. и с още една победа на Сула по-късно, преди всичко е градът на Плутарх. Почетен гражданин на Атина, дарен и с римско гражданство, Плутарх живял и служил на Херонея. Той е рядък пример на полисен патриот в ония години на космополитизъм. Плутарх се родил в богато и знатно семейство, с което го свързвали силни и трайни връзки на уважение и добродетелна вярност. Обичта към родния град и към семейството взаимно се подхранвали. В диалозите си той непрестанно представя свои роднини. Неговият дядо Ламприй е учен и общителен човек. Баща му Аристобул, настроен по-практически, се грижи за образованието на синовете си. В братята си Плутарх вижда най-близки другари и приятели. Роднинската връзка е основният извор на човечност, онази морална категория, която постоянно го тревожи и води в Животописите. Учи се в Атина. Освен в реториката посветен бил естествено и във философията. Въвел го в Академията тогавашният схоларх на Платоновата школа Амоний. За цял живот Платон остава философски образец за Плутарх. Амоний го занимавал с математика, запознал го с религиозния култ на делфийския оракул и създал у него траен интерес към отвъдното в духа на платонизма. Разбира се не би успял, ако и времето не му помагало. Плутарх станал свидетел на последното културно издигане на Атина. Запален за знание, той обиколил гръцкия свят, стигнал през културните градове на Мала Азия до Александрия. Напълно съвременен това може да се каже за всяко негово житейско дело. В едно време на уважение към ценностите на миналото и той търсел неговите следи. В едно време на антикварен, а не на естетически интерес към миналото и Плутарх е един вид литературен антикварист. Пресилено би било да твърдим, че получил безразборно образование, но разностранните знания в духа на Академията и Ликейона носят чертите на безвременната антикварна ученост на тогавашния свят.

За пръв път посетил Рим в последните години на Веспасиановото управление, по-късно при Домициан. Библиотеките на императорския Рим, публичните четения, обществения живот, гъмжилото на големия град Плутарх признава необходими за автора на голямо историческо съчинение. Но за добродетелта, най-голямото човешко изкуство, големия град той смята толкова полезен, колкото и най-малкото градче. В Рим Плутарх уредил вероятно някакви дела на своя град. Там и по други места на Италия говорил пред публика и в по-тесни кръгове на философски теми. Суетно време на привидно спокойствие, когато заниманието с философия замества политическото битие на гражданина. Плутарх и по природа, и по възпитание бил общителен и останал общителен. Той търсел срещите и приятелствата с големите на деня и играел сериозно и добросъвестно ролята на