ПЛЕВЕЛИ И БУРЕНИ

Плевелите, или сегеталните растения (от лат. сегес" - растящ сред посевите), са растения, които въпреки желанието на човека и без неговата помощ растат в посеви. С това те отнемат пространство, вода, светлина и хранителни вещества на полезните растения и понижават добивите от тях. Плевели могат да бъдат и културни растения напр. ръж в пшеничен посев. Едни от плевелите се срещат само сред селскостопански култури (наричат се облигатни плевели), а други и в необработвани площи (наричат се случайни плевели) . За нормалното си развитие облигатните плевели се нуждаят от условията, създадени от човека за определена култура, те не издържат конкуренцията на дивите растения в околността.

Плевелите имат различни морфологични и биологични приспособления. Едно от тях е способността за бързо размножаване. Някои видове плевели (паламида, троскот) се размножават вегетативно, напр. чрез разположено дълбоко в почвата коренище. При разораване или разкопаване коренището се накъсва и всяка част дава нов индивид. Други видове (напр. лош вятър, теснолистна лайка, полски мак) образуват много плодове и семена (до стотици хиляди).

В зависимост от биологичните им особености плевелите може да се разделят на групи. Към една група се отнасят плевели, които се размножават чрез семена и плододават еднократно. Някои от тях са едногодишни ефемери (бръшлянолистно и полско великденче, сенникова весларка и др.), пролетни (колендри, полско лютиче, полски синап и др.), зимуващи (къклица, метличина, овчарска торбичка и др.); други са двугодишни (бяла и лечебна комунига, обикновено усойниче и др.). Към друга група се отнасят плевели, които се размножават вегетативно обикновено чрез коренища, коренови издънки, столони, луковици или грудки, а също и чрез семена, като плододават многократно (прътовиден кривец, обикновен дорник, ланцетовиден живовлек, цикория, или синя жлъчка, глухарче и др.).

Плевелите се приспособяват към биологичните особености на съответните култури и към провежданите агротехнически