Платежно посредничество. Форми на разплащане:

1. Директен трансфер (вирментна форма) . Това е най-често прилаганата форма на безнал. плащания. Използва се в случаите, когато платецът има добро фин. състояние и готовност да изпълнява редовно своите платежни задълж. особено подходящ при плащания към бюджета, ДОО, ДСК, осигур. Органи-зации и др. При вирмент-ната форма инициативата за плащане е у платеца. Доставчикът предава стоката( извършва услугата) , а платеца нарежда на обслужва-щата го банка да извърши плащане в полза на доставчика. Платежните докумен-ти се съставят от платеца, който носи и отговорността за неправилно съставените документи. Осн. документ на тази форма е плат. нареждане. Директният трансфер се използва за вътр. плащания- за взаимо-отнош. м/у клиенти, чиито ски се водят в една банка. Използва се при вътреш-нобанк. и междубанк. Разплащания. Платецът обаче има възможн. да спре плащането по уважителни причини( неплтежосп.) и да изтегли от банката депо-зирано вече плат. Нареж-дане. Вирментната форма е удобна и е предпочитана от платеца и рискована за доставчика. 2. Акредитивна форма на плащане.Осн. характерист. на тази форма е , че платецът предварително заделя и прехвърля по отделна акредит. с- ка сред-ства за осигур. на плаща-ето. Но заедно с това пла-тецът опред. и условията, при които обслужващата банка ще извърши плащането в полза на доставчика. Най- общо

акредит. плащане протича през 2 етапа: 1. Договаряне на условията и откриване на акредитив на разположение на достав-чика; 2. Доставчикът доказва пред банката, че е изпъл-нил всички условия, които му дават право да получи съотв. суми от открития му акредитив. Акредитивът е много изгоден от гл. точка на доставчика, защото му га-рантира получав. на плаща-нето и обратно, е неизгодна за платеца, т. к. се блокират съотв. авоари за опред. срок. Акредитивът бива: - покрит( с предварително превеждане на парите) и непокрит( с последващо превеждане на парите) . Той се закрива при изчерпване на сумата или приключване на сделката и при изтичане на срока, за който е бил открит. Когато при закриването му по него има неизползван остатък, той се превежда по с- ката на платеца.

3. Незабавно инкасо. Из-ползва се, когато фирмите имат постоянни взаимоот-нош. и при взаимно доверие. Сравнително добре се защи-тават интересите и на двете страни. Доставчикът е сигу-рен, че след като изпрати стоката, ще получи и пари-те, а платецът заплаща сто-ката след като я получи и провери дали са спазени предвидените в договора условия. Все пак предим-ствата са повече за платеца- той плаща след като получи стоката и провери дали отговаря ня съотв. условия. Осн. документ е съгласие за незабавно инкасо.

4. Плащане с чекове. Те са популярно средство за без-касова плащане. В нашата банк. практика плащанията с чекове се прилагат сравни-телно ограничено. Инициа-тивата за пращане е на платеца. Чекът представлява писмено нареждане на пла-еца до обслужв. го банка да предостави на посоченият бенефициент опред. сума. В Наредбата за плащане се регламентират 3 осн. вида чекове: 1. обикновени- размерът на плащанията не се ограничава; 2. лимитирани- издава се от платеца в един екземпляр и се предава на доставчика, който внимател-но трябва да го провери. В противен случай доставчика също носи отговорност солидарно с издателя на чека; 3. акцептирани- използват се при еднократни и случайни плащания. 5. Пла-щане с банк. карти. Първи-те карти са били пласт-масови картончета с името на притежателя. През 60- те г. в/у картата се пресова магнитен носител, на които се записва ПИН. През 1974 г. е открита и патентована чип( смарт) картата. В банк. практика се използват 2 осн. вида карти: - дебитни- дъс-тъпна е цялата сума, нами-раща се по с- ката на прите-жателя на картата; - креди-тни- достъпна е част от сумата, която не е налична по с- ката на притежателя, но е гарантирана от банката; - предплатени карти с предварително опред. Ли-мит. Наредба 16 на БНБ регламентира плащанията с банк. карти у нас да се извършват само с дебитни карти. На лицевата страна на всяка карта задължит. се поставят име на притежа-теля, на картата, дата на изтичане на срока. За да може за една карта да се разреши за ползване от дадено терминално устрой-ство, е необх. въвеждане на ПИН кода.

Функции на банк. карти: - теглене на пари в брой от АТМ терминали; - извърш-ване на плащания ч/ з POS терминал; - извършване на превод м/у с- ки на самия клиент ч/з АТМ ; - справоч-ни услуги. След изтичане на срока картата трябва да се върне на издателя.

С-ма за обслужване раз-плащанията с банк. карти. БОРИКА при разплаща-нията с банк. карти участ-ват 4 лица: 1. Нац. Опера-тор- юрид. лице, определено от БНБ да развива и под-държа нац. с-ма за пла-щания с банк. карти, и да извършва одобряване на плащанията. 2. Издател на банк. карти- съгл. Наредба 16 издател на банк. карти може да бъде само банка. 3. Картодържател- лице, на което е издадена банк. карта( дееспособно физ. лице) . Всяка банк. карта и ПИН- а към нея са лични и не могат да се използват от трети лица. 4. Търговец- всяко лице, сключило дого-вор с издателя да приема плащания с банк. карти ч/ з POS терминал. Осн. Прин-цип при създаването на БОРИКА, е че се дава въз-можност на всеки прите-жател на банк. карта, неза-висимо от коя банка е изда-дена тя, да бъде обслужен от всяко терминално устрой-ство в БОРИКА.

Съвременни платежни услуги. 1. Банк. карти; 2. Терминални устройства. В БОРИКА се използват 2 типа терминални устрой-ства: 1. POS- терминали- разположени на места, където непосредствено се извършва плащане- в мага-зини, бензиностанции. Те са пряко свързани с касовите апарати и позволяват запла-щането да се извърши с помощта на банк. карта. Тя е свързана с банк. с- ка с дос-татъчно покритие и се явява заместител на парите. Тър-говецът сключва договор с дад. банка, че ще получава плащания от POS- терми-нала си. Банката на клиента изтегля парите за плащането му от картовата му с- ка и ги превежда на банката на търговеца, която заверява неговата с- ка с получената сума. Двете банки удържат такса за услугата. 2. ATM- терминали(банкомати) автоматична касова машина, позволяваща на клиента да тегли пари посредством карта без намесата на банк. служител. Банкоматът може да бъде поставен освен в сградата на банката и на произволно обществено място- аерогари, жп гари, на улицата. Достъпът е 24 ч. в денонощието. Дава въз-можност на клиента да се информира за състоянието на с- ката си, последните извършени транзакции и др. 3. Телефонно банкиране; 4. Електронно банкиране. Тази услуга се извършва на места извън банката- клиен-тите използват банк. услуги от собственото си раб. Мяс-то, офис или от дома си 24 ч. в денонощието ч/ з своите РС- Интернет. Клиентите правят справки за: - вида на депозита, сумата и лихв. % ; - датата на последното дви-жение по с- ките; - за полу-чени и изплатени преводи; - за усвоения кредит, погасе-ния кредит, лихв. % , паде-жа. С-мата Home banking може да се използва от клиента като разплащателно средство за заплащане на стоки и услуги в Интернет. С-ми за електронно банки-ране са: Client Access, Data Max, Multi Cash, A. K. T. A. и др. 5. С- ми за плащане ч/ з Интернет. 6. Електронни пари. Те представляват файлове, които се генерират от софтуер, инсталиран на компютъра на клиента. Все-ки има уникален иденти-фикационен номер и се криптира по начин, който скрива този номер. За да се автентифицират, монетите се изпращат по електронен път до банката на издателя, която на свои ред ги криптира и удостоверява с цифровия си подпис. На този етап тя не знае номера на монетата, но предполага, че с нея не е плащано, т. к. липсва цифровият й подпис. Когато монетите се върнат при издателя, той ги декриптира с частния си ключ, след което номерът им е видим . При плащане по сделка издателят изпра-ща нужното количество монети на търговеца, който проверява в базата данни на банката дали съотв. номера са записани там, т. е. Похар-чени. Ако не са, приема плащането, а съотв. номер на монетата се записва в с- мата на банката и излиза от оборота. По силата на дого-вор с банката търговецът трансформира равностойно-стта на монетите в депозит. Други посреднически ус-луги на ТБ- ки. 1. Довери-телни операции. При тях съществуват 2 субекта- кли-ентът, поверяващ собстве-ността и имуществото си за стопанисване и управление- това е т. нар. доверител и организацията( в т. ч. Банка-та), която поема и осъщест-вява управлението- т. нар. довереник. Обект на упра-вление могат да бъдат: ДМА, ЦК, пар. средства, ценности и др. активи. При доверит. управление банки-те са длъжни да се разпо-реждат с имуществото от свое име, в интерес на кли-ента с/у получаването на до-ход за услугата. На доверит. управление най-често под-лежат: имущество, ЦК, пар. средства.

Доверителни операции на индивид. клиенти- физ. лица: - Управл. на недвиж. собственост- услугите са: плащане на всички данъци, свързани с имуществото, счетов. услуги и др. ; - Лич-но попечителство- настой-ничество, защита, което ед-но лице осъществ. спрямо друго лице и неговото иму-щество; - Опекунство- лице, поставено под опека- непъл-нолетно лице без родители, лице с тежки физ. и психи-чески недъзи; - Агентство- то е действие, при което едно лице упълномощава друго лице да го предста-влява.

Доверителни операции при институц. клиенти- юрид. лица. Корпорат. попечителство; - Корпорат. агентство; - Доверит. Управ-ление на соц. осигуровки на служители. 2. Операции с ЦК- една от най- разпрос-транените дейности, които банките извършват в разви-тите страни. Под сделки с ЦК се разбира взаимната договореност м/у инвести-торите и посредниците( в т. ч. банките) , свързана с възникването, прекратяване-то и изменението на иму-ществ. права в/у акции, об-лигации и др. Те могат да бъдат: сделки с ДЦК, с корпорат. ЦК, с общински ЦК и др. Банк. сделки с ЦК: 1. ДЦК за финансиране на бюдж. дефицит- те са инструмент за финансир. на бюдж. дефицит и на вре-менната разлика м/ у прих. и р-ди по държ. бюджет. Еми-тират се от Министерство на финансите, а осн. Инвести-тори са предимно банк. и небанк. институции, но мо-гат да участват и фирмите, и населението. 2. ДЦК, емити-рани за структурната рефор-ма- най-известните ДЦК, емитирани за структурната реформа са т. нар. ЗУНК облигации. Това са ДЦК, пуснати в обращение, съгл. Закона за уреждане на необ-служваните кредити. По си-лата на този закон необ-служв. повече от 180 дни към 30. 06. 1993 г. кредити на държ. ф- ми и ТБ- ки с над 50 % държ. участие се преоформят в държ. дълг. Целта на този дълг е да се поеме м/ у държ-та, банките и предп- ята. 3. Лизингови операции- с договора за ли-зинг, лизингодателя се за-дължава да предостави за ползване вещ с/у възнаграж-дение. Субекти на лизинго-вата сделка са: - доставчик( производител на актива, обект на лизинговия дого-вор);- лизингодател; - лизин-гополучател.

Видове банк. лизинг: 1. Пряк- банките са лизинго-датели. Те закупуват обо-рудването и го отдават на лизинг; 2. Косвен- банката предоставя кредит на лизингодателя с/ у залог на лизинговия обект, като като кредитират косвено лизин-гополуч., обезпечавайки от-пуснатия му стоков кредит. 4. Факторингови опера-ции. Нова операция за бълг. условия. Факторингът е фин. операция по покупка на пар. вземане( възникнало на основата на договор за доставка на стоки и услуги) , инкасиране на вземането и поемане на риска от не-издължаване. Изкупуват се само краткоср. вземания от 30 до 90 дни, максим. до 6 мес. Факторът обикнов. заплаща авансово 80- 90 % от ст- та на вземанията като останалата част се изплаща при неговото събиране. Фак-торът поема изцяло кред. риск. Страните по фактор. сделка са: - Продавач- той е доставчик на стоката по осн. договор за покупко- продаж-ба. Той прехвърля вземания-та по осн. договор на фак-тора; - Фактор- банката или др. фин. институция, на която се прехвърля правото на вземане по осн. договор; Купувач- длъжник както по осн. договор за покупка на стоки, така и по фактор. договор. 5. Форфетингови операции- форфетингът е сконтова сделка, която се прилага при вземания в големи размери с дълъг остатъчен срок до падежа. Сделката се трансформира пад формата на полици, които се сконтират при ед-накви общи условия. Обект са главно договори за дос-тавка на машини и съоръ-жения с производств. Пред-назнач. Форфетиране е тер-мин, с който се обозначава покупката на документ, съдържащ разплащ. Задъл-жение, възникващо по до-говор за доставка на стоки и услуги, чието погасяване ще се извърши в бъдеще, без регресен иск към всеки предишен длъжник.