Платежен баланс

Платежния баланс представлява отчет по отношение на кредитните и дебитни транзакции между резидентните на една държава и нейните контрагенти за даден период от време. Платежният баланс е разделен на текущ баланс, който регистрира търговските сделки и предоставените услуги, и капиталов баланс. Следователно, платежния баланс е елемент на статистиката и включва данни, които отразяват стопански явления и процеси като потоци, а не като обеми към определен период от време.

Формата на представянето на платежния баланс е различна за отделните държави, тя може да варира дори и за различни периоди в една и съща страна. Многообразните икономически сделки се групират в определени стандартизирани сметки, които се обобщават на свой ред в раздели с цел да се облекчи анализа на данните.

Платежния баланс е заимствал от финансовото счетоводство начина, по който сделките се отчитат. Всяка операция се отразява чрез записване на стойността и в дебита (пасива) и в кредита (актива) на баланса. Като кредит, с положителен знак, се записват: износ на стоки и услуги, получен и начислен доход, компенсиращи записи за безвъзмездно получени реални и финансови ресурси (трансфери), увеличение на финансовите пасиви и намаление на финансовите активи. Като дебит, с отрицателен знак, се записват: внос на стоки и услуги, платен и начислен доход, компенсиращи записи на безвъзмездно предоставени реални и финансови ресурси, увеличение на финансовите активи и намаление на финансовите пасиви.

Според методологията на Петото издание на Ръководството по платежен баланс (МВФ, 1993) са възможни два вида представяне на платежния баланс стандартно и аналитично. Едно от основните структурни различия между двата начина на представяне (стандартно и аналитично) се състои в това, че при аналитичното представяне, финансирането на платежния баланс, представено от статиите:

• Валутните резерви на БНБ;

• Ползваните кредити от Международния валутен Фонд;