ИНДЖЕ

1. Отпечатан за първи път в сп. "Демократически преглед" - 1926 г., с малки промени - в сб. "Старопланински легенди". Йовков е познавал нар. песни за Индже, използвал е извлечение от ръкописа на поп Йовчо от Трявна (от него е взето мотото), Историята на Сливен от д-р Табаков, статията на Д. Константинов за миналото на Жеравна, както и др. източници. Индже е българин, другар и сподвижник на известния с жестокостите си Кара Феиз. Превръщането му в народен закрилник е базирано единствено на народни песни, предания и легенди.

2. Композиция:

а) 9 части, отделени графически

б) мото - откъс от стар летопис, което насочва към страшното кърджалийско време - т.е. към образа на Инд. кърджалията

в) текстът е изграден на принципа на огледалното повторение - почти всички важни събития, даже конкретни детайли и сцени, се случват 2 пъти - веднъж като проява на злото в поведението на Инд. и втори път - в контекста на неговата промяна

г) използвана е ретроспекция

3. Името на героя, което стои в заглавието, озн. "тънък, строен, изящен" (в превод от турски). Инд. е онзи, който стои отвъд правилата, определящи същността на груповото битие, и то по своя воля. С хубостта и делата си той се противопоставя на останалите.

а) хубостта на Инд. не е детайлно описана - тя е в излъчваната от тялото му хищност и властност, в пищността и красотата на дрехите му; представена е и чрез въздействието й върху другите

б) делата на героя - пролива много кръв, причинява много страдания. Текстът акцентира върху неспособността му да изпитва милост, жал, боязън пред стореното (връзка с образа на Свръхчовека), да различава доброто от злото; дори не изпитва страх от смъртта (образът на сърцето камък). Посичайки детето си, Инд. сякаш прекъсва и последните човешки нишки у себе си.

г) метаморфозата на Инд. :

- болестта, срещата със смъртта го карат да "прогледне" (той е въведен в разказа именно в момента на "отварянето" на очите и "виждането" на злочестата земя)

- загубата на детето и Пауна го карат да осъзнае самотата си

- абсолютната свобода на Инд., живеещ без страхове и лишен от милост към другите, свършва, когато той започва да осмисля делата си чрез понятието "грях", да разпознава себе си като вършещ зло, което трябва да бъде изкупено и наказано

- Инд. загърбва злото, дори външният му вид се променя, но злото не може да остане ненаказано, затова героят загива от ръката на собствения си син (белязания от съдбата). Смъртта му отново е показана в контекста на празничното (умира на голям християнски празник), а заедно с нея идва и прошката на Сяро Барутчията и на Пауна.

- 3-те съдбовни срещи в живота на героя: с Пауна (с любовта), с умиращия поп (посредник между Бога и хората), който го анатемосва, с дядо Гуди - мъдрия старец, който не се бои от смъртта

- първата усмивка и първата сълза на героя

4. Пауна - присъства само чрез своята хубост (тънка, висока, с кафяви очи), не изговаря нито една дума, но образът й е свързан с мотива за прошката