Обект на планиране са процесите и явленията, върху които не може да се оазва съществено влияние, дори в повечето случаи не може да се оказва никакво влияние. Обратно тези процеси могат да оказват силно влияние върху нас.

За прогнозиране говорим, когато върху обекта, от който се интересуваме, чрез нашите действия можем да оказваме решаващо влияние в смисъл да променим неговото бъдещо състояние в желаната от нас посока. В крайна сметка критерият за разграничаване за това, което подлежи на прогноза, и обектите подлежащи на планиране се явява действията на човека. В общия случай не си заслужава да се прогнозира състоянието на обект, върху който можем пряко да влияем. В същото време резултатите за обект, върху който можем пряко да влияем, но в същото време, чието състояние прогнозираме непрекъснато ще се влошават. С други думи върху този обект няма да бъдат оказвани никакви управленски решения и той ще се развива от самосебе си. С други думи при процесът на управление на ик. системи е необходимо ясно разграничение между обектите на прогноза и на план. Икономическата действителност често пъти поставя управляващите пред ситуации, в които те трудно могат да разграничат кой от обектите си заслужава и трябва да прогнозират и систоянието на кои обекти трябва да бъдат планирани от тях.

Планирането е най- съществената от всички управленски функции, доколкото то е свързано с избора на няколко налтернативи на обекта на планиране. В същото време планирането е специфична дейност по вземане на решения.

1. Да се планира означава предварително да се вземат решения, в смисъл на определяне на желаното бъдещо състояние на обекта;

2. Планирането се прилага, тогава когато желаното състояние на икономическата система в един бъдещ период зависи от цяла съвкупност от взаимносвързани решения и действия. Освен това за тези решения е характерно, че те трябва да са достатъчно значими, което ги обособява в отделни етапи, стадии, фази. В същото време тази съвкупност от решения са взаимно свързани, тоест те не бива да се разглеждат като независими едно спрямо друго. Това показва, че последствията от решенията взети на един етап пряко зависят от решенията, които са взети на предходните етапи на планиране. Тази особеност представя един от най характерните признаци на процеса на планиране, а именно неговата непрекъснотост. Причина за непрекъснатостта:

• Съществува безкрайна възможност за преразглеждане на резултатите от вече взети решения;