Планиране на продукта за рекламния пазар. Предимства и недостатъци на печат, радио и телевизия като посредници на рекламните съобщения

Увод

В Речник на рекламните термини рекламният носител се определя като материален посредник за пренасяне на рекламното послание до неговата аудитория. В други публикации се среща отъждествяването на рекламния носител с рекламното средство. Когато рекламното послание се пренася с помощта на съвременни технически съоръжения като радиопредавател, телевизия, телефакс, електронна връзка и др., рекламният носител вече се възприема като канал за разпространение на рекламна информация. Навярно смесването на понятията повече се дължи на различния начин на тяхната употреба в немски и английски език, както и на някои дублиращи се функции, изпълнявани от материални носители на рекламна информация.

В последно време, в резултат на все по-активните международни комуникации, както че ли се налага употребата на две понятия, свързани с възможностите и начините за пренасяне на рекламна информация медия¹ (вкл.масмедия), т.е. канали, и мийнс² средства на рекламата. При това не се внася по-голяма яснота по отношение използването им в практиката. Така ако се възприеме определението за рекламен носител като за материален посредник, а за рекламното средство като материален израз на рекламното послание при комуникирането му през даден канал³, то например при разработване на рекламното послание за телевизията самата телевизия като техническо и комуникативно съоръжение ще представлява техническите параметри на канала, а материалният израз на посланието, т.е. съответното рекламно средство, ще бъде филмът, специалният видеоклип или рекламното обявление.

Важен въпрос за рекламната практика е правилният избор на рекламния канал (носител) и на най-подходящо за него рекламно средство, като се знае, че