ПЛАНИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СТРАТЕГИИТЕ

Съвременните условия на планиране изискват управляващите да си създадат една по-ясна концепция за процесите на планиране, включваща изучаването както на възможностите за планиране, така и за мястото на всеки един от разнообразните стратегически, директивни и оперативни планове. Но не по-малко важно е също така и изискването, произтичащо пряко от технологията на планиране и насочено към задълбоченото и комплексно изпълнение на фазите и етапите за съставяне и изпълнение на системата от планове като взаимно обвързани управленски инструменти за изпълнение на стратегията при бъдещото функциониране на съответната организация в нейната конкретна среда.

Освен това е необходимо и непрекъснатото развитие на стратегическото отношение към новопоявяващите се външни и вътрешни обстоятелства. Причината е, че всички предпоставки и условия, на чиято база е изготвена стратегията и е разработен планът за осъществяването й също са зависими от времето и това предполага процесите, водещи към промените своевременно да бъдат визирани с оглед отразяване на настъпилите изменения в тях и в целевата ориентация на ангажираните с изпълнението субекти.

Системата за стратегическото планиране хваща тези процеси и изготвя алтернативни предложения за навременен отклик и промяна в целите, стратегията и плана. В същото време технологията за съставяне и изпълнение на стратегическия план като основа на всички останали планове в организацията се нуждае от ориентирана към бъдещето стратегическа информация. И то най-вече на онези данни в нейното съдържание, които са получени чрез анализ на множеството източници, обхващащи външните генерични и специфични фактори и поведението на техните субекти.

РОЛЯ И МЯСТО НА СТРАТЕГИЧЕСКОТО ПЛАНИРАНЕ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СТРАТЕГИИТЕ

Планирането като дейност по разработването на плана е изключително важно за организациите защото чрез него една организация може да проектира своето желано бъдеще и ефективните начини и ресурси за постигането на това бъдеще. Затова, планирането от самото начало на прилагането му в цикъла на управление се определя като една от най-сложните видове умствена дейност, предназначена да бъдат установени намеренията и целите на управляващите и персонала, а така също и да се анализират външните и вътрешните фактори, така че да може успешно:

• да се съпоставят разпознатите от средата на прякото и непрякото въздействие възможности и опасности, с обоснованите чрез разполагаемите ресурси и капацитети силни и слаби страни на организацията с оглед преценка на способностите да се устои успешно на конкурентността в бъдещите периоди;

• да се генерират на основата на направените изводи стратегическите опции, от които чрез съответната преценка и процедура да бъдат избрани и конкретизирани стратегическите насоки на развитие;

• да се разработи система на плановете за стратегическите, директивните и операционализираните задачи, включваща осигуряването и разпределението на ресурсите и капацитетите по приоритети, време и конкретни изпълнители;

• да се преоценят структурно организационните звена и системите за контрол на изпълнението с оглед изготвяне на предложения за извършване на подобрения или проектиране на радикални промени във функционирането им.

От тук следва извода, че така ще се създаде рационален подход, основан на предварително определените и систематизирани резултати. Но разбира се,