ТЕМА 7.ОСНОВНИ ВЪПРОСИ НА ПЛАНОВАТА ДЕЙНОСТ В ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СТОПАНСТВА

За да се управлява аграрния бизнес е необходимо да се предвижда бъдещото изменение на процесите, явленията и факторите, които влияят върху неговото функциониране и развитие. Затова човек от далечни времена се стреми да прилага средства, начини и методи за проучване на бъдещите промени и закономерности чрез тяхното прогнозиране и планиране.

Съдържанието на темата включва следните основни въпроси:

• Изясняване на същността на плановата дейност;

• Характеризиране на методите за установяване на плановите показатели;

• Използвани норми, критерии и показатели за оценка на стопанската дейност

• Характеристика на видовете планове на земеделските стопанства

7.1.Същност на плановата дейност

Терминът прогноза произхожда от гръцки и означава узнавам напред. Между прогнозирането и планирането съществува тясна връзка, тъй като планирането представлява съзнателно определяне на необходимите пропорции при осъществяване на конкретната стопанска дейност. За да се определят и поддържат тези пропорции е необходимо да се прогнозират (предвиждат) измененията в науката, техниката, технологията, пазарното търсене, социалните изменения и др. Изводът е, че прогнозирането е неотменен елемент (инструмент) на планирането, без който е невъзможна плановата дейност. С помощта на прогнозирането се определят правилните пропорции в икономиката, докато планирането спомага за поддържането и реализирането на тези пропорции.

При съставянето на плана се установяват: обекта на планиране, методите, използвани при разработването на плана, средствата и методите за оценка на вероятността и ефективността от внедряването му.

Процесът на планиране задължително преминава през няколко етапа: първият етап анализ на миналото и настоящото равнище на стопанска дейност; Вторият етап прогнозиране на измененията в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен временви хоризонт и трети етап оценка на плановите резултати.

През първия етап фактически се извършва подготовка за планирането и прогнозирането. Конкретизират се целите, които са заложени в стратегията на стопанството, уточняват се показателите, с които се измерва динамиката и равнището осигуреност на производствените процеси. Разкриват се факторите, които влияят върху анализираните обекти и се определя количествено силата на тяхното влияние и на тази основа се установяват тенденциите на изменение на процесите.

Вторият етап представлява същинското прогнозиране и установяване на плановите показатели. В зависимост от спецификата на процесите и характера на съставените прогнози се подбират подходящи методи за планиране, с помощта на които се изгражда и цялостния план на стопанството. През третия етап се установява ефекта, който ще бъде получен след осъществяването на плана. Обикновено предварителните прогнозни равнища на плановите показатели се разработват вариантно, след което се изчислява ефективността им с оглед прилагане на оптимален вариант на решение. На тази основа се определя очакваната вероятност за реализиране на прогнозираните показатели и времето за получаване на конкретни резултати.