1 Футурология възникване и развитие. Футурологичната теория като общо и приложно знание

Стремежът за изучаване на бъдещето, за да се вземат по-добри решения, съществува още от дълбока древност. Хората, които изучават бъдещето, се наричат футуролози, прогнозисти. Науката, която основно се занимава с изучаването на бъдещето, най-често се нарича футурология, прогностика, евристика. Съществен е приносът на Бертран дьо Жувенел, който написва редица трудове, в които разкрива и съдържанието на понятието предвиждане. Високо ценена е книгата на Жувенел Изкуството да се предугажда. Той разглежда множество от бъдеща възможни, вероятни, предпочитани. Бъдещето никога не може да се предскаже, а могат само да се очертаят тенденции, да се откроят бъдещите възможности.

Икономиката като всяка социална с-ма може да се изследва в чист вид и в конкретна ситуация. Изследването на икономиката в чист вид се осъществява от общата икономическа теория. Синхронният анализ се прилага за описване същността на явлението, неговото моментно състояние. Диахронният анализ се прилага за изследване на икономическия процес във времето.

При изучаването на качествените х-ки на икономическите системи в отделна ситуация и количествените отношения, разкрити от общата икономическа теория, се използва приложната икономическа теория. Чрез използването на подходящи количествени методи и модели се изучават и моделират конкретни модификации на икономическите процеси, измерват се влиянията на факторите, които обуславят тези модификации.

Приложната икономическа теория позволява в конкретна ситуация да се получават серия от вариации за разкритите от общата теория закони. Един от най-популярните футуролози Алвин Тофлър създава своя вълнова социална теория. Той създава модел на бъдещето, който е основан в-у процесите, в-у обединените и взаимностимулиращите се процеси на промяна в развитието на човешката цивилизация. В трилогията му за процеса на глобалната промяна Шок от бъдещето, Третата вълна, Новата власт значимо място се отделя на икономическите процеси. Широко застъпени са и възгледите му за промяна на плановия инструментариум и за необходимостта от управление на промяната.