ПЛАНИРАНЕ И ПРОГНОЗИРАНЕ

Място, роля и функция на планирането в системата на управление

1Планирането е основна класическа функция на управлението. То е сърцевината на фирменото управление, защото всички негови функции (организиране, координиране, контрол и корегиране) водят началото си от планирането и са органично свързани с него.

Планирането е ориентирано към бъдещето на фирмата и има за главна задача да я приспособи към промените на външната и вътрешната среда, да определи какво трябва да се направи, кога как и от кого трябва да се извърши. Планирането се разглежда като важен инструмент на фирменото управление, който служи за:

разкриване на перспективите за развитие на фирмата, рисковете и опасностите, които я заплашват, и препятствията пред нея;

изборът на път за развитие на фирмата, т.е. определяне на целите и избор на стратегии за тяхното постигане;

оценка, подготовка и осъществяване на необходимите иновации и промени във фирмата;

координиране на действията и насочване на поведението на отделните структурни подразделения на фирмата за постигане на корпоративните цели;

установяване на критерии за контрол и оценка на работата на структурните звена, мениджърите и персонала на фирмата;

повишаване способностите на мениджмънта да взема управленски решения в обстановка на неопределеност риск и изненади;

целенасочено развитие, разпределение, използване и контрол на ресурсите на фирмата.

Практиката недвусмислено потвърждава, че в планирането до голяма степен са заложени успехът или провалът на една фирма и на нейния мениджмънт. В днешната динамична и труднопредсказуема обстановкапрогнозата и планът са необходимост за да се опредекят реалистичните цели, да се изберат подходящи стратегии на действие, да се употребят по най-добрия начин ресурсите и се използват целенасочено възможностите на фирмата.

Планирането не е еднократен акт, а непрекъснат широкообхватен процес, които не свършва и не се изчерпва със съставянето на плановете, продължава с тяхното изпълнение, с метрифициране и анализ на постигнатите резултати, с извършване на необходимите корекции. Ето защо планирането се разглежда като итеративен процес, при който върху основата на непрекъснатото изучаване на миналото и настоящето се вземат решенията за бъдещето, като се дава конкретен и обоснован отговор на основния проблем в бизнеса за кого, какво, колко и как да се произвежда.

Чрез планирането се очертава желаното бъдеще и се проектират пътищата и действията за неговото постигане.

Управлението взема в суров вид производствените фактори, организира ги и ги подчинява на определена цел. Трябва да работи в условия на ефикасност.

Фирмата разглеждаме като екип от хора, а те управляват парите и машините. Целта е идеализирана траектория, характеризираща някакъв процес.

Контрола се състои от наблюдение и трябва да се знае какво да се наблюдава, как да се наблюдава, как да се измерва, кои индикатори да се вземат и т.н.

Пет показателя (Дракър):

рентабилност;

производителност на труда;

иновации;