Забравена парола?
Начало на реферати

План за характеристика на литературен герой


Характеристика на литературен герой

1. Име- лично, фамилно, прозвище

Мустафа- Шибил

Стоян-Индже(тънък)

2. Прототип

Градешки циганин и разбойник, върлувал в сливенския балкан от втората половина на 19 в. В спомени на негови съвременници той е среден на ръст, с дебел врат, набита фигура, енергичен и бърз, с буен и заядлив нрав. Носел турско облекло и въоръжение. Вилнеел безнаказано. Убит в засада, предаден от негов другар, който го доубива.

Героят е историческо лице, за което съществуват многобройни свидетелства- народни песни, разкази, летописни свидетелства. Интересен факт, който изострял любопитството на Йовков към него е, че в списъка на опожарените от Индже селища фигурира и родният му град- Жеравна. Достоверни факти от биографията на Индже: съсичане на собственото му дете, след което жена му го напуща; разривът между него и кърджалийските главатари; Индже- защитник на народа; смъртта му- убит е от сина си.

3. Портрет:

  • външен вид;

  • облекло;

  • какво е подчертано в портрета му;

  • какви впечатления оставя у нас;

  • как го характеризира това.

Шибил е висок, строен, хубав и напет- черти, които го правят привлекателен и покоряващ, с величествена красота и осанка.

Шибил, страшният хайдутин

Мустафа върви по средата на улицатаНяма оръжие по него. Но как е пременен! Дрехи от синьо баршовско сукно, сърма и злато. Тънък и висок, малко отслабнал, малко почернял, но хубав и напет.

Не случайно беят ще възкликне, когато го види: Какъв юнак! Какъв хубавец!

Индже е красив, левент, млад, има юнашки вид и напета снага, притежава завладяваща физическа красота, но авторът е подчертал тъмната страна у неговия характер с хищническата походка и поглед на орел.

Леко и стройно пристъпва - познават те тая негова походка на хищник, - поспирва се и хвърля бърз поглед на орел. Хубавец е Индже. Със синьо еничерско джубе, светнало от сърма, с червени шалвари. Но на главата си той не носи бяла чалма с меки гънки, а висок самурен калпак с възбърнато настрани дъно. И там, гдето дъното се закопчава, втикната е китка паунови пера.

С ръка на кривия си меч, Индже минава между двете живи стени на кърджалиите. Юнашкият му вид и напетата му снага подлудяват кърджалиите.

4. Обществено поведение:

  • действия и постъпки;

  • преживявания;

  • състояния.

1. В началото на разказа Шибил е загубил своята морална мярка, потъпкал е човешките закони, действа безразсъдно и е коравосърдечен човек.

Но Шибил беше погазил много закони и не знаеше вече, нито искаше да знае кое е грях и кое не.

2. Шибил се променя- от безразсъден разбойник става усмихнат и добър човек, когато потъва в омагьосващия свят на любовта. Тя събужда в него доброто. В този свят реката пее и светулките изписват тайни знаци в пространството, а човешкото е подложено на преоценка.

Шибил се връщаше в планината и още се усмихваше.

Дълго време Шибил мисли;

И всичко пак прекара през ума си, всичко премисли Друг свят виждаше пред себе си Шибил и друга беше станала планинатаНякъде в мрака светваше светулка, написваше с огнена черта някакъв знак, някаква тайна дума, и угасваше. А дълбоко в дола нещо пееше - реката ли беше това? - пееше тъй тихо, тъй хубаво.
С промяната на Шибил се променя и светът около него, пробужда се доброто.

1.В началото на разказа виждаме човек, загубил морал и етичност, потъпкал човешките закони, отблъснал и наранил дори и най- близките си хора (приятеля си, жена си, детето си).

Млад беше тогава Индже, не скъпеше живота си, не се боеше от смъртта. Никога не делеше доброто от злото, никога не беше се запитвал кое е грях и кое не. Гробища и пепелища оставаха след стъпките на коня му, името му задаваше страх и трепет. И помисли, че силата му е безмерна, а волята му - закон за всички. Не щадеше вече ни чужди, ни свои. Стана алчен за злато и лъвския пай от всяка плячка вземаше за себе си. Беше зъл, сприхав, не даваше дума да се каже насреща му. Онзи, който дръзваше да дели мегдан с него, намираше смъртта си от куршума или от ятагана му. И той стигна дотам, че отвърна от себе си най-близките си хора.

2. Промяната у Индже започва с усета на тежката рана на гърдите му, причинена от Сяро Барутчията. Изпада в състояние на дълбок размисъл и преоценка на поведението си след като извършва престъпление над собственото си дете и Пауна го напуска, а след клетвите на един стар поп за първи път той свежда глава.

Той вървеше на белия си кон, изпреварил малко напред дружината си, и мълчеше.

Като че едвам сега се отвориха очите му

Индже наведе глава и се замисли.

По-дълбока ставаше чертата на челото му

Не приказва, мълчи, сприхав е.

А Индже беше се затворил в чадъра си, както правеше през последните дни, легна на одъра, постлан с овчи кожи, и се замисли.
Пътят му към доброто е мъчителен, труден и бавен процес. Когато е уверен в решението си да стане друг човек, промяната в душата му променя и външния му вид- красотата му става още по- величествена и истинска, а при звука на песента, посветена на добрите му дела проронва и първата си сълза.

Индже се усмихваше, лицето му светеше, никога той не е изглеждал тъй хубав и юнашки напет.


5. Ценностна система:

  • какво чувства героят;

  • какви мисли изпълват

съзнанието му.


Отказ от мъжко другаруване, от скитническия живот и дадената хайдушка клетва, отказ от нови богатства в името на надеждата, щастието, любовта.

Шибил остана сам.

корав се стори на Шибиля камъкът, на който вечер слагаше главата си, и тежка му се видя пушката.

Шибил ясно виждаше две очи, които го гледат, една усмивка, която го мами. Той стана, тръгна подир тези очи и тази усмивка и повече не се обърна назад.

Шибил се завръща към ценностите на човешкото общуване, на топлината и близостта, любовта и хармонията, празниците, труда, простичките обикновени радости.Вглежда се в себе си.

Отказ от любов, семейство, дете и щастие в полза на скитническия живот и материални богатства. Но този път не му дава пълноценен живот, не го води към добро.

Веднъж вдигна ръка и против Сяро Барутчията. Човека, който беше го спасявал от смърт

Нейното и неговот дете. Индже посегна и го грабна.

- Хайдутин дете не храни- извика той като побеснял, подхвърли детето нагоре във въздуха с едната си ръка, а с другата го перна с ятагана си.
Тя(Пауна) ходи още някое време с него, мълчалива и няма като сянка. После се изгуби и той, колкото и да я търси, не можа да я намери.

Индже остава сам със себе си. Първоначално става още по- страшен и озверял, но съвестта заговорва, той преживява нравствен катарзис, пречиства се духа му, просветлява душата му, съзнанието му се изпълва с добри и чисти помисли:

Индже е весел и чиста е всяка помисъл у него

Мисли за добро имаше в ума на Индже

Но точно в тогава идва възмездието, неотменимата и вездесъща справедливост.

6. Характер:

  • отрицателни черти.


  • положителни черти;



Шибил е страшен ,коравосърдечен, безразсъден,горд, самотен.


Едновременно с това е красив, силен, юначен , хубав, смел, мъжествен, доверчив, добър.


Индже първоначално е зъл, горд, сприхав, нервен, озверял, буен и неразумен, но нещастен и самотен.

След самоосъзнаването му става справедлив, по- силен, волеви, юначен, още по- напет, красив и добър.

7. Обстановка, в която живее героят:

  • битови детайли;

  • пейзажни щрихи и природни

описания във важни за героя моменти.

Шибил- хайдутинът живее сред високите върхове на сините камъни, където между гнездата на орлите е и неговото хайдушко гнездо. Когато среща за първи път Рада сезонът е ранна току-що настъпила пролет:

Когато се случи това, беше пролет. Тук-таме само из долищата беше се раззеленила прясна букова шума, а по другите дървета имаше само пъпки.

Когато разбира, че тази любов е силна и истинска и за нея би дал живота си- дърветата вече са се разлистили, нацъфтели са сливите.

стопли се повече.Цъфнаха дивите сливи, разлистиха се крушите

Когато съмнението обхваща за момент душата му, планината се спотайва тиха и замислена, сякаш в унисон с неговото състояние.

Планината беше се спотаила, тиха, замислена, сякаш гледаше след Шибиля и питаше: къде?

Когато тръгва към своята любов- Рада и нищо вече не може да го спре- цялата природа говори за любов, щастие и топлина.

Но скоро след това идва и смъртта

И всичко утихна. Слънцето огряваше камъните на калдъръма. Като петно кръв между двата трупа се червенееше карамфилът.
Светлината на слънцето и червеният карамфил са природни детайли, използвани от Йовков в този трагичен момент.

В началото на разказа Индже тръгва от планината( Бакъджиците) към полето и е непрестанно на път и на кон, а спътниците му са хора, събрани от кол и от въже- грозни и страшни, както страшни са и помислите им.

Когато тая орда се смъкна в полето, вдигна се такъв прах, че отдалеч можеше да се помисли, че се задава буря. А времето беше хубаво, току-що се пукаше пролет. На север Балканът изправяше синята си верига, огряна със слънце, спокойно очертана и тиха.

Сезонът е точно назован (току- що се пукаше пролет), но земята е пуста, пълна с бурени, пътища не се виждат, не се чува даже птича песен:

Като че едвам сега се отвориха очите му и той видя колко злочеста е земята, из която вървеше. Пуст беше кърът, без стада, без звънци. Невиждали кой знай откога рало, нивите бяха удавени в къпина и бурен, пътищата бяха тревясали. Не се чуваше дори птиче да пропее.

Същото е и в душата на Индже: пустота, непълноценност, самота, грехове, затлачили човешкото у него.
Когато е споменато вече точното местоположение на Индже в планинската местност Бакъжиците (на поляната при Седемте кладенци, гдето Индже беше побил чадъра си, израсна голям лагер.), героят вече е решил какъв да бъде пътят му и доверените хора около него са други- балканджиите на Кара Коля.

Въпреки започналата промяна обаче Индже често си спомня за своя най- тежък грях. В този момент дори и звездите в тъмното небе сякаш уплашени от него плахо потръпват, полетата са посърнали, из планините се влачат тъмни мъгли, орляци черни врани се вдигат с грозен и зловещ грак. Индже е сам и се измъчва за стореното убийство. Където и да погледне е пусто, мрачно и мъртво (мъртви са селата, пусти са кърищата). Първият красив пролетен детайл, показващ промяната към добро,е когато Индже за първи път иска да каже добра дума на измъчени и отрудени жени, копаещи черната робска земя (Индже поиска да им каже нещо добро), но от страх те избягват, остава само старецът дядо Гуди и двамата разговарят под цъфнала слива. Когато осъществява замисленото: (Нямаше хайдути по пътищата, нямаше лоши хора.), природата е вече коренно променена:цяла Ромъня се жълтее от узрели ниви. Наспорил беше бог земята с тежък плод и хората работеха. Люлее се морето на зрелите жита, трепти въздухът, белеят се като бели птици забрадките на жетварките.), чува се жътварска песен- песен за Индже- закрилника и покровителя на сиромасите. В този момент обаче идва възмездието и когато наближава неговата смърт липсват природни детайли, споменати са само битови елементи: дворът, стената на къщата, прустът, където Индже издъхва.

8. Авторова позиция

Йовков създава образи на хора- грешници и на хора- човеци, като народностната или верската им принадлежност е без значение. Героят Шибил е от различна общност, но е пълнокръвен реален човек, изтъкан от добро и зло, от грях и святост. Това, което го спасява пред него и пред другите е съвестта, която е пътят към доброто. Чрез съдбата на Шибил Йовков ни показва пътят към истинското и достойно човешко съществуване.

Чрез образа на Индже Йовков разглежда проблема за отрицание на нормата, на еднотипното, на предразсъдъците. Авторът ни показва, че човешкото и доброто имат много лица. Ако Вазов ни показва конфликта между поробители и поробени, Алеко Константинов между управници и управлявани, Елин Пелин- между социално силните и социално онеправданите, Йовков разглежда едно друго отношение: аз против своето второ аз- двубоят, който човек води сам със себе си. Въпросът, който задава чрез образа на Индже пред читателите е: Как да превъзмогнем собственото зло, което според него съществува у човека наред с доброто, как да пречистим и просветлим тъмната страна на душата си. Отговорът според мен е : да творим и раздаваме добро.

9. Читателско отношение (домашна работа)

  • Как е представен пред нас героят?

  • Какво мислим за него?

  • Защо?




План за характеристика на литературен герой facebook image
Публикувано от: Петър Милков

Чат – румът – близките далечни 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.