Чудомир

Писмо от Голо бърдо

Здраве желаем, господин Данаиле,

Да те запозная с нашето кметче... Като го гледаш така, както си е

бръснат и загладен, млада-младина, ще речеш, и зелено откъснато, ама

учено момче е, по законите се води точ и на всички въпроси гледа

юридически, един вид. Уж добро наглед, инак, уж все се усмихва и

добърденят му не излиза от устата, ама дорде кихнеш, и ще ти състави акт

за нарушение. И не акт на шега и отгоре-отгоре надраскан, колкото за

респективност само, а по точката на закона, значи, по параграфа и по

алинеята му, та кога идеш в съда, трима адвокати да не могат да ти

помогнат и избавят.

Тропне ти акта, значи, изпрати го по принадлежност и пак ти се усмихва,

и пак добърденят му виси като папироска на устата. И минало се не минало

ден-два, сякаш нищо не било. Срещне те

някъде, метне ти с ръка и не ти прави дипломации, а направо ти го рече:

- Бай Стоиле бе, снощи вашият, малкият, донесе две кошници грозде от

лозето, а ти се спотайваш, майка му стара, и не обаждаш. Че покани ме

де! Покани ме като човек и аз да си хапна.

И ти, щеш не щеш, докато не ти е съставил нов акт, поканиш го, значи,

неволно.

Дойде хлапето, знаеш, потопорчи се в къщи като росен заек, седне,

навечеря се, надумка се с грозде до небцето и си иде по живо, по здраво.

На другата вечер иде у други на гости, на третата у трети и, кажи-речи,

тъй си го храним и поим, по азбучен ред, селски.

Инак предприемчив е и е силен в мероприятията.

Получил един ден окръжно за почистване на всички улици в селото.

Повикал, синът му майчин, двама цигани с брадви и без да му мигне окото,

като почнали да сечат хасмите, дето са на улицата пред къщите. Секли,

секли и ги почистили до минимум. Когато се върнахме вечерта от работа -

що щеш! Няма ни хасми, ни чардаци, ни тикви по плетищата, ни кратуни,

нито пък волски черепи по коловете.

Събрахме се вечерта, направихме прошение до горното място, ама човекът

си имал подкрепление в София, поддръжка си имал. Свако му бил началник в

министерството на разните работи, чичо му бил главен инжелерин, вуйчо си

имал владика и ни оставиха без последствие. Като ни оставиха без

последствие, то пак надигна глава, пак го изби на мероприятия.

- Вий, казва, тук тънете в невежество и мрак. Нощно време, като тръгне

човек, казва, из селото по служба, очите си ще избалака в тъмнината.

Светлина, казва, трябва, повече светлина!

И взе, че потопорчи всред селото, до поповата къща, един фенер голям,

колкото на Тотя прасето главата. Запалиха го вечерта, лавнаха ония ми ти

кучета, струпаха се дечурлигата - цяла илюминация! Стотинка да изгубиш,

ще си я намериш завчас. Попът и попадията се радваха, радваха, ама после

цяла нощ тичаха да си събират кокошките, Кълвят си, знаеш, по улицата,