1. Обща характеристика на публичното право. Отрасли на публичното право

Правната система е сложно единство от норми, които се делят на отрасли, като нормите се обединяват в критерия метод на правно регулиран и предмет на правно регулиране. Предмет на правното регулиране са обществените отношения, които се регулират от нормите на съответните отрасли различни групи обществени отношения засягат определена сфера на обществения живот. Това им предава специфични черти. Особеностите на тези групи се отразяват на правните норми които ги регулират.

Предмета на правно регулиране на отраслите на публичното право са отрасли в които участва пряко държавата като властнически субект обществени отношения свързани с държавното управление на различните сфери на обществения живот.

Методът на правното регулиране е властнически метод. При него правната норма предписва на субектите конкретен модел на поведение, от който те не могат да се отклонят. Управлението означава че един субект предписва на друг субект какво поведение да има. Отрасли наказателно, данъчно, конституционно право и др.

2. Правни норми на публичното право

Предмета на правното регулиране има особености, които се отразяват в характера на правните норми на отраслите на публичното право. Това са : 1. правните норми на публичното право се отличават с висока степен на правна абстракция, те закрепват принципи, отношения между държавни органи. 2. високата степен на правна абстрактност води до завоалиране на нормативния характер. 3. тези норми имат относителна стабилност, т.е. веднъж приети, те се изменят трудно, т.е. те са относително консервативни, защото засягат механизма на държавното управление. 4. част от нормите на публичното право са норми от висш ранг, що се отнася до тяхната юридическа сила; в частност това са нормите на Конституцията. Нормите на останалите правни източници не могат да й противоречат. Конституцията създава самостоятелен механизъм, който да гарантира нейното върховенство в правната система Конституционният съд. 5. част т нормите на публичното право се създават и изменят по особен ред, различен от реда по който се създават нормите на другите отрасли.

3. Субекти на публичното право

Отраслите на публичното право се отличават от тези на частното право и що се отнася и до субектите на правоотношенията.

Субектите се делят на 2 големи групи еднолични и комплексни.

Еднолични отделният гражданин, едноличните държавни органи, чужденци, лица без гражданство, бежанци, лица на които е предоставено правно убежище.

Комплексни държавата, обществото като цяло, колективните държавни органи, политическите партии, синдикалните организации, сдруженията на гражданите с нестопанска цел, различните динамични неформални структури на гражданското общество.

4. Публично-правни отношения

При отраслите на публичното право се държи сметка за други качества на правните субекти, различни от тези на частното право. Особеностите в предмета на правното регулиране и в субектите довеждат до особености в публично-правните отношения.

Правоотношенията при публичното право са свързани с държавното управление, следователно в общия случай поне единият от субектите е държавен орган. Публично-правно отношение между 2 ФЛ или 2 ЮЛ е невъзможно!

Тези отношения са отношения на не равнопоставеност власт-подчинение=> държавния орган изисква от друг субект определено поведение действие или бездействие.

Обект материално или нематериално благо, преминаващо през съзнанието на субекта като интерес, с оглед на който правните субекти встъпват в съответното правоотношение. При публично-правните отношения се защитава общественият интерес, като той има предимство пред какъвто и да е друг частен интерес.

Държавните органи, които са субекти на правоотношението, не могат да имат и да упражняват субективни права. Те са носители на правомощия.

Правомощието е единството от право и задължение това право да бъде упражнено.

Правомощията на държавните органи се определят със закон, като съвкупността от всички правомощия които има държавния орган, определя неговата компетентност, т.е. границите на неговата власт. Всичко което се предприеме извън тази компетентност не поражда правни последици. Принципи

-компетентността на всеки държавен орган е ограничена и се свежда до правомощията които държавния орган е получил въз основа на нормативните актове. Няма държавен орган с неограничена компетентност. Неограничена компетентност = неограничена власт, което е невъзможно.

-Държавните органи не могат да се самооправомощават, компетентността се предоставя от съответния нормативен акт.

-В зависимост от компетентността си, държавните органи се делят на държавни органи с обща компетентност и специализирани държавни органи, в зависимост от това дали държавния орган има правомощия в няколко или в конкретно определена сфера.

-При отраслите на публичното право няма равномерно разпределение на субективните права и правни задължения.

-Ако в отраслите на частното право субективните права и правни задължения си кореспондират точно( съответстват си) , то в публичното право това не винаги е така.

5. Предмет и източници на конституционното право

Конституционното право е основен отрасъл на правната система нормативен фундамент върху който се изгражда действащото право. Той е самостоятелен отрасъл на публичното право и играе важна роля в цялата правна система. Конституционното право установява принципите върху които се изграждат останалите правни отрасли. Предмет всички обществени отношения, които възникват пряко или по повод осъществяването на държавна власт и народен суверенитет, както и при установяване на конституционно-правен статус на гражданите с присъщите им основни права и задължения.

Предмет на конституционното право обхваща 2 кръга отношения. Те се регулират по различен начин:

-отношения които се регулират подробно изчерпателно от нормите на конституционното право и не се регулират от никой друг правен отрасъл(системата от държавни органи на законодателната, изпълнителна и съдебна власт, както и основните права и свободи на гражданите)

-отношения които се регулират само по принцип чрез закрепване на основни ръководни начала, докато детайлната правна уредба се осъществява от други отрасли на публичното или частното право.

Всички конституции закрепват системата на държавните органи и механизма на тяхното функциониране и система от основни права и свободи на гражданите и техните задължения. Тези отношения са основна част от предмета на конституционното право като отрасъл на публичното право.

Източници (юридическа форма с която са закрепени правилата за поведение) 1. Конституцията(основен и върховен закон) 2. международните договори, ратифицирани по съответния ред, които засягат основни права на човека, както и интеграцията на държавата в различните междудържавни общности. 3. конституционните закони с които се изменя и допълва действащата конституция. Особеното при тях е, че в нашата правна система след като влязат в сила, те се превръщат в част от самата конституция, т.е. нямат самостоятелен живот извън нея. 4. закони, приемани от парламента, които регулират отношения свързани с осъществяването на държавната власт и държавното управление 5. правилникът за организацията и дейността на народното събрание макар и правилник, той има юридическата сила на закон 6. под законови актове на правителството и министерския съвет 7. някои актове на общинските съвети, които имат нормативно съдържание, чрез тях се създават органи на общината, на които се възлагат функции по местното самоуправление. Особеното при тях е, че те действат на територията на съответната община и не засягат управлението на други общини. 8. в редки случаи ролята на източници на конституционното право играят конституционният обичай и конституционният прецедент.

6. Форма на държавата

Всяка държава се изгражда в определена конституционна форма, която е индивидуална за всяка държава и е продукт от историческите, политическите и правни традиции. Формата на държавата има 2 елемента, които задължително се закрепват в съответната конституция: - форма на държавно управление (определя се от конкретния модел на разделение на властите, възприет от съответната конституция)

- форма на държавно устройство (определя се от териториалната организация на държавната власт)

1. Формата на държавно управление се диференцира в следните видове: монархически и републикански форми. Монархическите форми се делят на: абсолютни монархии, конституционни монархии и парламентарни монархии. Републиканската форма се дели на: президентска република (САЩ) твърдо разделение на властите; полу-президентска република (Франция) има дуализъм в изпълнителната власт; парламентарна република при нея разделението на властите минава