9.Структура на капитал.

Под струкура на капитал се разбира съотношението междусобствения и чуждия капитал. Разграничават се обща структура и вътрешна структура на капитала.

CK/K*100% ЧК/К*100

Вътрешната структура на капитала се определя като съотношение между отделните елементи на собствения капитал и отделните елементти на чуждия капитал. За да се осигори ефективното използване на различните видове капитал трябва да се саблюдават следните изисквания :

-Ф-та трябва да разполага с толкова собствен капитал и чужд капитал колкото е необходимо за нормалното протичане на нената стопанска дейност

-заетите кредити трябва да бъдат вложени в такъв вид дейности ,които позволяват срочното възстановяване на кредита и лихвите по него и осигуряване на печалба ;

-структурата а капитала трябвада бъде такава че да осигурява достатъчно висока рентабилност на СК .

При формирането на финансовата политика на Ф. Една от основните задачи е да се установи най-подходящия размер на ЧК който би довел до подобряване на общо финансово състояие на фирмата. Ползването на чуждите кредити се отразява благоприято върхо финансите когато е постигната по висока рентабилост от плащаните лихви по ползвания ЧК финансов ливаридж(ефект на лостовото въздействие на СК) .

Финансов Ливъридж Нарастването на Рент. на СК над Рент.на общия К. за сметка на разликата м/у %-та на печалбата по отношение на всички вложени средства и пазарната лихва за ползвания ЧК.Ефектът отразява резултата от дадена дейност и винаги се измерва в абсол. единици . Ефективността е относителна величина и се определя като отношение на ефекта на направените разходи за неговото постигане

Rk=П/К*100%

Rск=П/СК*100%

Rс=Rк+ЧК/СК(Rк-р) ф.лив.

Рк-рент. на К.

р-пазарен лихввен процент

Кръгооборот на капитал.

Под разделянето на имуществото на основно и оборотно е в зависимост от степента на обръщение, защото всички имуществени форми са обръщаеми само че объщаемостта на основното имущество (дълготрайни активи)е продължителен процес докато обръщаемостта на оборотното имущество (КА) се изразява като еднократно превъплащение в нови имуществени форни. К преминава през 3 фази- снабдяване,производство,реализация и 3 форми-паричен,стоков и производителен.Едно преминаване на К.през трите стадия и трите форми се нарича кръгооборот на каппитала .

В този процес осн.и оборот. К.се различават по :

1.по характера на функциониране.

ДА и съотвентния им осн.К. участват в производството в пълен размер жбез да влизат веществено в произвеждания продъукт като запазват натуралната си форма в

продължение на редица кръгообороти.

КА и съотвентния им оборотен К.участват в производството в рамките на един кръгооборот.Те влизат веществено в произвеждания продукт като променят нат.форма.

2.По начина на възстановявяне

Пренесаната стойност на ДА която в последствие се превръщат в пари не приема веднага своята натурална форма. Използването на натрупаните пари за възстановяване на натуралната форма на ДА се извършва след продължителен период от време обхващашт много кръгообороти. Възобновяването на оборотния капитал по 2-начин се извършва след всеки кръгооборот.

10. Капитал-цена на капитала .Ликвидност на платежоспособност на фирмата

В зависимост от начина на предобиване на К цената му се определя като:

Цск=П/СК*100%

Цчк=(к1р1+к2р2+....кnpn)/(k1+k2+kn)*100%

к1р1-цена на кредита по лихвен %

Определянето на цената на К се извършава с анализа и оценката на ефективността и различното количество К и сравняване ефективността на СК със цената на Акционерен К . изводите от този анализ могат да се използват при определянето на структурата на К с оглед на повишаване на неговата ефективност

Ликвидност- възможността отделни части от имуществоото на предприятието да придобият за определен период от време паричният си израз. От степента на Л може да се съди за платежоспосопноста на Ф. В заависимост от определения период от време за предобиване на паричния си вид имуществаата се разделят на 3 групи :

1)ликвидност от първа степен-състои се о най-лесно ликвидираните средства на предприятието ;

2)обхваща краткосрочни ликвидирани средсва ;

3)включва най-трудно ликвидираниете средства на предприятието :

-статична ликвидност

-динамична ликвидност

12.ДА-оценяване,

А) Натурално-извършва се чрез инвентаризация .Съгласно за С ДА и Д.нематериални акттиви се инвестират най-малко веднъж на 2-години ,инвентаризацията се извършва от комисия по ред обявен от органите на управление на предприятието. За всеки обект се определля инвентарен номер с цел следене и отчитане,на всички обекти се съставят инвентарни каарти и книги. То се използва за определяне величината на производствените мощности и за правилното насочване на инвестициите в Д материални активи.

Б) Стойностно оценяване-оценява се цялата съвкупност от ДА ,тяхната структура ,използват се при определяне на амортизационните изчисления,степента на изхабяването им и за осъществяването на покупко продажбата им.

-Историческа цена(първоначална отчетна стойност)- ДА се оценяват и записваат в момента на тяхното добиване в зависимост от начина на придобиване историческата цена може да бъде :

1)цена на придобиване използва се закупени от друди фирми ДА и включва покупната цена и разходите за привеждане на имуществото по подходящ за използването му вид

2)себестойност-използва като структурна оценка за ДА създадена от самата фирма като се включват само производствени разходи и не се включват финансовите извънредните и административните разходи.

3)Справедлива цена-използва се за ДА получени в резултат на безвъзмездни сделки и това е предполагаемата пазарна цена в момента на оценката на актива;

-Балансова стойност-стойността на актива се отразява в счетоводния баланс.Тя се определя като разлика м/у отчетната стойност и амортизацията,начислена до момента

-остатъчна стойност-предполагаемата стойност която Предприятието очаква да получи от ДА при изтичане на срока му за годност и след изваждането му от употреба .Тя зависи от вида на сделката .

13.ДА- изхабяване и възстановяване.методи за определяне на амортизационните изчисления

1)Линеен- предполага се че за изхабяването на актива заедно с това и стойностното възстановяване на ДА става равномерно или на части за целия амортизационен срок. Той е много елементарен, недостатъкът е че не отчита бързото морално изхабяване на ДА.

Ускорена амортизация- тя е по кратка по време, срок на възстановяване ст-та на ДА от срока на действителното й физ. изхабяване. Необходимостта от ускор. амор. се дължи на високото равнище на конкуренция и бързото морално изхабяване. УА може да се покаже по 2 начина чрез съкращаване срока на амортизация и чрез нелинейните дегресивни методи на аморт.

2)метод на снижаващия се остатък-аморт норма е постоянна и завишена, а аморт база е променлива.

3)опростен вариант на метода на снижаващия се остатък-при него аморт норма не се изчислява а направо се приема за 50%.

4)комулативен метод-при този метод аморт база е една и съща, а аморт норма е подобна.

5)метод на преференциялната и изключителна аморт- за 1амор година от аморт срок се разрешава използването на префер амор норма, след което се прилагат някои от останалите методи на аморт.

Преимущества на УА:

-възможност за подновяване на ДА по равно определения му срок с мин загуби.

-намалява значително размера на печалбата през първите го от използването на ДА а от там и данъка в/у печалбата.

-намаления риск на фирмата в случаите на висока инфлация и увеличаване цената на оборудването когато в крайните срокове се възстановява по-голяма част от вложените от нея капитали.

15.Ценни книжа.

Акция ценна книга, която удостоверява че собственикът й участва в капитала със записаната в/у нея собственост.А материализира правото на членство и може да се прехвърля от 1 лице на друго като с това се прехвърля и членството в АД. А е особен вид движима вещ. Неразделна част от нея е купонът с неговия падеж. Ако не е предвидено друго А се издават с купони с дивидент за 20 години и купоните не могат да се прехвърлят без А-и.Акциите имат 3 стойности:

-номинална- стойнстта записана в/у акцията

-емисионна- ст-та,която акциите се закупуват от учредителите. Тя не може да е по-малка от ном ст-ст. Емис ст-т ном ст-т се нарича АЖИОи се отнася във фонд резерв на АД.

-пазарна- цената която акциите се търгуват на фондовите борси

Видове акции:

1)според притежателя:

-поименни- името на притежателя е написано в/у акцията. Поименните А се прехвърлят с ДЖИРО и се наричат ДЖИРОСАНИ. Те могат да се издават и преди да е изплатена номин им ст-т но вносителите трябва да бъдат отбелязани поименно в/у съотв. А.

-акции на преносител- собственикът е държател на акциите, не включват в съдържанието си името на притежателя си. Тези акции се предават на собственика си само след като е покрил тяхната емисионна ст-т. Тя се смята за прехвърлена само с предаването й на друго лице. ТЗ допуска замяната на акции на преносител с поименни акции и обратното по желание на акционера.

2)според правата които дават акциите:

-обикновени- дават право на дивидент и един глас в общо събрание на акционерите

-привелировани- дават право на повече от един глас в общото събрание, право на фиксиран дивидент, право на ликвидационен дял. Могат да осигуряват гарантиран или допъл дивидент или дял в дружеството и да бъдат без право на глас ако това е посочено.

-винкулирани- прехвърлянето на поименните А е обусловено от изрично предвидени във устава условия.

3)според наличността на акциите:

-налични- издават се с документ

-безналични- нямат физ. изразител а собствениците им се вписват в спц. регистър.

Ад могат да емитират и облигации .

Облигация-ценна книга с която се удостоверява че дружеството трябва да заплати определена сума на собственика на облигации + лихва. О за разлика от А са дългови задължения, а носителите на О са кредитори на дружеството. Те дават право на твърдо установена лихва а не на участие в печалбата. При ликвидиране на дружеството А-нерът може да претендира за ликвидационен дял само след като бъдат изцяло удовлетворени носителите на О. Облигациите са поименни и на преносител. Размерът на облигационниа заем не може да бъде по-голям от 50% от внесения капитал. О заем изисква спазването на определена процедура:

1)подписка за публично предлагане

2)откриването на подписката се обнародва в държ вестник

3)на подписващите облигации се предоставя годишна счет отчети за последните 2 години.

4)набирането на сумите и предаването на О се извършва чрез банка

5)подписката се приключва след записването на определен размер на ОЗ или след изтичане на срока му. Съществуват т.нар. конвертируеми облигации които по решение на ОС могат да се превърнат в акции. ОС на А-рите е основен орган на управление,което се свиква поне веднъж в годината и за да вземе решение е нужно да са представени акционери притежаващи най-малко 51% от акциите.

18. Материални запаси-метод за описване на материалните запаси при тяхното потребление.

Невъзможността да се осигори пълен синхрон между потребностите за производство и плана за доставките се счита за най-обща причина за необходимоостта от поддържане на мат. запаси от всяко предприятие.

Съществена част от политиката за оправлеие на МЗ е оценката на тяхното потребление. То се изразява във влагането им в производството и продажбата. Колебанията в цените довежда до въпроса за избор при определяне цената по която те следва да бъдат описани.

Съществуват 4 метода за описване на МЗ:

1) първа входяща,първа изходяща цена или себестойност МЗ се изписват на разход по оценки съответстващи на реда на постъпленията(наличностите в началото се изписват първи). Този метод е на-удачен при тенденция на спад на цените.

2) последна входяща ,първа изходяща цена или себестойност. използваните МЗ се изписват по оценките на придобиването им в обратен ред на тяхното постъпление (първо се изписва последните доставки). Той е подходящ при наличие на тенденция на нарастване на цените,тъй като се получава най-висока оценка на потреблените материали. Това при равни други условия намалява облагаемата печалба. Прилагането на този метод при такава тенденция е и спазване на принципа на предпазливостта доколкото чрез подобна оценка се възстановява стойността на материалите по цени близки до тези които трябва да се купуват

3) метода на средно претеглената цена или себестойност използваните МЗ се записват по осреднена стойност, която се определя на основата на средно претеглена оценка на постъпилите МЗ. Тя може да се прилага в няколко варианта

4) метод- Установената конфигурация цени за придобиване на дадена партида материал се използва и при описването. Следователно при него аналитичното отчитане е по партида и е подходящо при прецизна организация на складовото строителство или когато всяка партида е предназначена за конкретни обекти.

21. Трудът като фактор на производство. Същност и характери на съвременния труд .

Наред с капитала и земята,трудът е 3-ят неизменен фактор на производството. Той е целесъобразната дейност на хората,насочена към задоволяване на техните материални и духовни потребности. Трудът е най-активният компонент на производствения процес, който свързва останалите материално-веществени елементи и без които процесът е невъзможен-не би се получил крайният резултат. Трудът като икономическа категория, присъща на всички икономически системи непрекъснато променя своя характер и съдържание. Тези изменения се обуславят от равнището и развитието на иконом. с-ма и от промяната на останалите фактори на производство.

Съвременния труд има 2 функции:

1) икономическа

-трудът е източник на средствата,необходими за задоволяване на чов. потребности;

-той е фактор за развитие на икономиката ;

-той е създател на материалните и духовни блага и фактор за увеличаване на жизнения стандарт

2) социална:

-трудът е средство за осъществяване на социално общуване,социална идентификация и цоц.принадлежност;

-той е средство за себедоказване и себереализация на човека и за доказване на неговите знания,умения и способности пред себе си и другите

-трудът е фактор за осъществяване на соц.политика на фирмата и държавата.

Съвременния труд има следните хар.черти :

1) трудът е основно чов.право

2) съвременния труд е свободен-всеки човек има право да избира своята заетост в съответствие със своята квалификация,потребности и интереси.

3) съвременния труд е доброволен-под принудителен или задължителен труд се разбира всяка работа или служба,която се изисква от лицето под заплаха от някакво наказание и която това лице не е съгласно да извършва доброволно. Доброволният хар.на труда изисква всеки човек сам да взема решение дали да се включи в трудовия процес. Този избор най-често се мотивира с редица ценностни приоритети като отношението на лицето към свободното време и труда като източник на доходи;

4) съвременния труд е равноправен- отхвърля дискреминацията във всичките й форми. Независимо от раса,вяра,пол,политически,и религиозни убеждения всички участници в трудовия процес всички имат равни права,получават равни възможности за работа и развитие;

5) трудът не е стока и се различава от останалите търговски вещи. Не се продава и купува като останалите стоки . в условията на пазарно стопанство хората могат да се включват в обществено трудовия процес посредством пазарни механизми. На пазара на труда трябва да се срещат 2 самостоятелни, независими и социални обекти : собственици на капитал (разполагат с матер. фактори на производсво); собственици на чов. капитал (свободни хора които притежават потенциална работна сила). На пазара на труда 2-те страни са равноправни и при постигане на съгласие могат да встъпят в трудово правоотношение. Най- често за възникване на трудово правоотношение е подписването на трудов договор. Той е догор за наемни отношения и работникът не продава своята работна сила,а я предоставя за ползване от работодателя при определена цена на труда.

Характерни особености на пазара на труда:

-Трудовата услуга е неотделима от своя изпълнител-живата човешка личност и не може да се използва в негово отсъствие или негово съгласие;

-нейното качество и цена са в пряка зависимост от качеството на човешкия капитал,знанията и уменията на изпълнителя;

-трудовата услуга се дължи само от изпълнителя не може да се преотстъпва на друго лице;

-трудовата услуга се реализира в договореното време и на договореното място,тя не може да се акумулира складира и консервира;

-трудовата услуга има възмезден характер,резултатът от нея е собственост на работодателя а служителят получава договорената цена.

Пазарът на труда е пазар на трудови услуги. Двете понятия се използват като тъждествени доколкото труд. услуга се реализира чрез труд.процес.

Първата особеност се отнася до основната характеристика на всички пазари- съотношение на търсене и предлагане. Предлагането на трудовата услуга е заявената готовност на собственика на чо.капитал да влезе в трудово правоотношение с работодателя. Налице е само готовност и потенциалната възможност за реализиране на трудовата услуга с определено количество и цена. Количеството,качеството,мястото и времето на предлагането се изменят в много тесни граници и се влияят от демогравски фактори като раждаемост,естествен прираст на населението, възрастова структура.

Съотношението м/у СТърц. СПредл. на трудовиа пазар може да се характеризира с 3 основни хипотези:

1-ва хипотеза-съвкупното платежоспособно Т на труд съответства по размер и структура на СП на труд.

2-ра хипотеза съвкупното платежоспосоно търсене на дадения пазар на труда е по-голямо от СП (характеризира се с дефицит на работна сила)

3-тата хипотеза- СП на работна сила превишава съвкупното платежоспособно Т. 2-та и 3-тата хипотеза х-рат дисбалансиран трудов пазар,който в 1 се х-ра с